Адолф Фронер е роден през 1934 г. в Грос-Инцерсдорф. Той посещава едновременно Техникума за търговска реклама (Fachschule für Wirtschaftswerbung) и Виенската академия за изящни изкуства (1954 – 1958 г.), последната като гост-студент при Херберт Бьокл. В ранните му експериментални творби, които са твърде независими от формалното му обучение, се усеща влиянието на някои от най-значимите творци от епохата на европейския модернизъм, като Пол Сезан, Пабло Пикасо, Хуан Грис, Фернан Леже, Оскар Шлемер и Паул Клее. Все пак стремежът към академичните среди кара художника да започне успешна кариера в Университета за приложни изкуства във Виена. От 1976 г. до 1980 г. е член на Управителния съвет за изкуствата в ORF (австрийския обществен радио- и телевизионен оператор), а впоследствие става почетен член на Съвета на Института за изящни изкуства към Университета за приложни изкуства, където до 2005 г. оглавява майсторския клас за живопис.
През 1961 г. Фронер се възползва от стипендия на ЮНЕСКО и се мести в Париж, където попада в обкръжението на интелектуалци, свързани с новите реалисти, и техния най-ярък представител Пиер Рестани. Следващата година, воден от стремеж към оригиналност чрез прекрачване на границите, Фронер затваря себе си и приятелите си Мюл и Нич за три дни в студио в мазето на „Перинетгасе“ във Виена. Това тягостно събитие – и последвалите скоро след това изяви – се разглежда като раждането на виенския акционизъм – краткотрайно движение, ръководено от отхвърлянето на конвенционалните начини на творене. Прекрачването на границите и насилието стават ключови елементи на тази инициатива и предизвикват много противоречиви мнения и критики, дори по онова време.
По-късните творби на Фронер, създадени по време на втория му престой в Париж, където работи в студиото на Даниел Шпьори, свидетелстват за неговия тематичен и концептуален преход към реализма, като използва техниката на рисуване върху твърди повърхности с цел по-фигуративно изображение на женски фигури. Художникът все още изразява свободно жестикуларната си енергия, но резултатите са по-близо до американската живопис на действието от XX век, отколкото до широко разпространената във Виенския акционизъм техника, насочена в по-голяма степен към резултатите.
Различни институции и личности в областта на културата придават на Фронер заслужената му видимост. През 1967 г. например на биеналето във Венеция австрийският художник представлява своята страна заедно с личности като Валтер Пихлер и Рихард Крише – благодарение на поканата на Вернер Хофман, по това време директор на Виенския Музей на модерното изкуство (mumok) – Фондация Лудвиг. Истински международен успех Фронер постига на биеналето в Сао Пауло през 1969 г. През 1993 г. Домът на художниците във Виена посвещава ретроспекция на художника. Град Кремс отива по-далече, като отрежда на художника постоянен музей, но за съжаление Фронер умира и не успява да види завършването на сградата.
През творческия си път Фронер получава и редица обществени поръчки, по-специално за стенописи: през 1976 г. за Виенския международен център (известен разговорно като „градът на ООН“) и през 1995 г. за летище Виена Швехат.
Адолф Фрохнер умира през 2007 г. През 2009 г. е създадена фондация на негово име, прегрупираща 25 от най-значимите произведения на художника, както и богата частна документация, която фондацията се стреми да направи достъпна за широката общественост.
