Алекос ФАСИАНОС е роден в Атина през 1935 г. Стилът на твореца отразява интелектуалното влияние на майка му, страстна филоложка, която насърчава сина си да се занимава с древногръцка култура и френски език от най-ранна детска възраст. Зареден от това обогатяващо възпитание, Фасианос учи цигулка в Атинската консерватория, като същевременно се обучава за художник в Училището за изящни изкуства от 1956 г. до 1960 г. при Янис Моралис. През 1960 г. франкофилът се премества в Париж, за да продължи образованието си, като изучава литографска техника в Националното училище за изящни изкуства.
В Париж общува с интелектуалните личности по онова време и се превръща в самостоятелна творческа сила. Личности като Луи Арагон и Жан-Мари Дро коментират и дават оценка на картините му, а театърът става важна част от практиката му. Фасианос създава сценографии за известни институции и развива по-личен проект за театър на сенките, който в крайна сметка е представен в центъра „Жорж Помпиду“ през 1983 г. Успоредно с това той издава множество престижни книги, които днес се търсят от колекционерите. Приемането на Фасианос от френската столица е потвърдено от и си проличава от броя на организираните изложби и експозиции в Париж.
Работата на Фасианос е силно подкрепена и от родната му Атина, по чиито улици могат да се видят няколко негови творби. Една творба, съставена от два монументални стенописа, Le Mythe de mon quartier, краси метростанцията „Метаксургио“; огромна фреска представлява централната част на фоайето на хотел „Електра Метрополис“; една скулптура стои и пред входа на църквата „Света Ирина“. От 1990 г. до 1995 г. Фасианос си сътрудничи с архитект Кирякос Крокос при преустройството на сграда от 70-те години в центъра на града в хибридно пространство за обитаване и култура, което се превръща в музей на Фасианос.
Детската привързаност на Фасианос към културното му наследство се проявява в работата му. Архаични мотиви населяват картините му. Фигурите са плоски, двуизмерни и преди всичко изобразявани отстрани – като че ли са били свалени от древна амфора или ваза и пренесени в тази нова художествена среда. Архаичната естетика се подчертава от честото използване от художника на светли тонове на контура (жълто, оранжево и бяло), които създават впечатлението за рисунки, издълбани в глина или теракота. Наред с тези профили са изобразени магически зверове, множество птици и обширни ефирни пейзажи. Всички тези елементи изграждат модерния мит, който определя живописта на Фасианос – необходимото бягство от затвора на реалността.
Творчеството му обикаля света, като се спира в Атина, Париж, Лондон, Женева, Дубай, Русия, Токио, Ню Йорк, Сао Пауло, Стокхолм, Малмьо, Венеция, Берлин и Мелбърн. През 2009 г. Фасианос става почетен член на Руската академия за изящни изкуства, но най-много отличия през годините е натрупал във Франция, неговия втори дом. През 1985 г. е удостоен със званието Кавалер на изкуствата и литературата. През следващата година е удостоен с титлата Офицер на изкуствата и литературата. През 2013 г. става Офицер на почетния легион. Накрая, през 2020 г., е обявен за Командир на ордена на изкуствата и литературата.
Фасианос умира през януари 2022 г.
