Андрес Нагел е роден в Сан Себастиан през 1947 г. Първоначално той учи архитектура и се дипломира през 1972 г., преди да избере изкуството, като самоук художник. Нагел експериментира като художник, скулптор и график. Той се превръща в един от съвременните баски художници с най-голямо международно признание.
Въпреки еклектичните си вкусове, подхранвани от постоянната му нужда от пътувания и открития, фигурацията (или постмодерната фигурация, както някои я наричат) си остава в основата на неговите картини, скулптури и гравюри. Тази тенденция може да се разглежда като съзнателна съпротива срещу преобладаващия абстрактен и неформален стил от 60-те и 70-те години на миналия век.
Тематично Нагел се занимава основно със социални въпроси, с известна степен на сарказъм и непочтителност, които напомнят за фигурацията на Новия Мадрид. В същото време той е повлиян от поп арта (използване на цветове и градски теми), от сюрреализма (шокиращи и забавни изображения) и от „бедното“ изкуство (използване на прости материали и отпадъци). Поради неговата непочтителност някои от неговите творби предизвикат полемика. На 20 ноември 1975 г., в деня на смъртта на генерал Франко, една от скулптурите на Нагел се налага да бъде махната от витрината, а през 1982 г. той излага друго свое спорно произведение в Историческия музей на Мадрид, което е отхвърлено от някои, но въпреки това остава на видно място.
През 1972 г. започва да експериментира с гравюри, като член на „Група петнадесет“, която представя творби и на други баски художници, създаващи провокативни фигуративни произведения. В рамките на групата се среща с Едуардо Чилидо, който оставя трайна следа в неговата кариера.
През 1968 г. започва да прави изложби в Сан Себастиан. През 1974 г. открива първата си изложба в испанската столица, в галерията „Йолас Веласко“, а по-късно същата година излага творбите си в Билбао, в галерията „Лузаро“. От 1979 г. Нагел започва да излага своите гравюри, като стартира от Ла Сиутадела, Памплона.
Неговото творчество предизвиква противоречия и дебати също и в областта на скулптурата. Някои от произведенията на Нагел са поставени на обществени места по целия свят. През 1987 г. творецът поставя голяма стоманена скулптура на площад в Барселона. През 1991 г. му е възложено да направи скулптура за музея на открито „Хаконе“ в Япония. През 2001 г. негова скулптура е изложена в градините на историческата сграда „Пале роял“ в Париж, в рамките на изложбата „50 години испанска скулптура“, а по-късно е преместена в парка „Ретиро“ в Мадрид. През 2003 г., на площад в град Аморебиета-Ечано, община Биская, творецът открива осемметрова бронзова скулптура, известна като „Ла патата“ (картофът). Тази творба доведе до продължителен конфликт с общинския съвет, който се опитваше да я премести, аргументирайки се с градоустройствени причини. Твърд защитник на интелектуалната собственост, Нагел счита, че промяната на местоположението би могла да навреди на паметника.
Някои от по-скорошните самостоятелни изложби на Нагел включват: Галерия „3 Punts“, Барселона (2004 г.); Галерия „Марлборо“, Мадрид (2003 г. – графика); „Биская“, Зорноца Аретоя, Аморебиета, Испания (2003 г.); Галерия „Тасенде“, Ла Джола, Калифорния (2002 г.); Галерия „Колон XVI“, Билбао (2002 г.); Галерия „Мойзес Перес де Албенис“, Памплона (2002 г.); Галерия „Антония Пуйо“, Сарагоса (2002 г. – фотография); Галерия „Макула“, Санта Крус де Тенерифе (2002 г.); Галерия „Сан Карло“, Милано (2001 г.).
