Анжелу Сезар Кардозу Де Соуса е роден в Лоуренсу Маркеш (понастоящем Мапуто) през 1938 г. Той подхожда към художествената си еволюция подобно на учен, който прави експеримент: взема проби, прави изпитвания, съчетава материали, изучава реакции и в крайна сметка развива това, което счита за значимо. След като се премества от португалската колония Мозамбик в Порто през 1955 г., той се записва да следва във Висшата школа за изящни изкуства (1955 – 1963). По-късно става преподавател в същото учебно заведение (понастоящем Факултет по изящни изкуства към Университета в Порто) в периода 1952 – 2000 г.
Прави първата си самостоятелна изложба през 1959 г. (докато е още студент) в галерия „Дивулгасао“ в Порто. Като блестящ ученик той е до голяма степен в предните редици на своето поколение. В периода 1967 – 1968 г. една стипендия от фондацията „Калуст Гулбенкян“ и Британския съвет му дава възможност да прекара 10 месеца в Лондон, където посещава курсове в Школата за изкуства „Слейд“ и в Школата за изящни изкуства „Сейнт Мартинс“. През тези месеци на развитие Де Соуса експериментира с кино и видео, след като се снабдява с портативен фотометър, който използва за създаването на значителен филмов корпус. След завръщането си в Порто той се присъединява към групата „Os Quatro Vintes“ („Четиримата двайсетгодишни“) заедно с Арманду Алвеш, Жорже Пинейро и Жозе Родригеш (1968 – 1972 г.).
В началото основа на изследванията на Де Соуса е действителността и фигуративното, преди работата му да се изчисти до най-фундаменталните елементи след хиляди рисунки. По собствените му думи целта на този процес е да се насърчават „прости и общи прародителски и всекидневни форми, например дърво, цвете, лице, нос […] чрез бързото и елементарно записване на схематични фигури“. Подходът на Де Соуса за използване на минимум средства за постигане на максимален ефект се оказва успешен и той разширява мащаба на работата си, за да създава монументална скулптура, като по този начин сменя пропорции и мащаби. През 60-те години на ХХ век създава предмети от сгънати железни и стоманени плоскости, обикновено боядисани в първични цветове. През 70-те години на ХХ век тази гъвкавост се пренася в кинетични творби на основата на ленти, които инструментализират обтягането, раздуването и усукването. През следващите десетилетия Де Соуса все повече радикализира простотата в творчеството си.
Без да се придържа към конкретен стил, техника или тенденция, Де Соуса се наслаждава на свободата, която е очевидна във всички аспекти на практиката му. С всичко може да се експериментира чрез най-различни визуални пътища: „Нямам кредо, на което да се чувствам задължен да отговоря“ – заявява просто художникът.
Като свободна и влиятелна фигура приносът на Де Соуса към културата е признат по целия свят. През 1972 г. получава специално отличие за наградата „Сокил“ от португалската секция на Международната асоциация на изкуствоведите. През 1975 г. участва в 13-ото Биенале в Сао Пауло. През 1978 г. участва във Венецианското биенале. През 2008 г., заедно с архитекта Едуардо Соуто де Моура, представя Португалия на 11-ото Венецианско международно архитектурно биенале.
Кариерата му е съпътствана от най-различни ретроспективни изложби: през 1993 г. излага в Музея за съвременно изкуство „Сералвеш“; през 2001 г. на изложбата Sem Prata в Музея за съвременно изкуство „Сералвеш“ за първи път са показани някои от фотографските и филмовите му творби; през 2003 г. Центърът за модерно изкуство на фондацията „Калуст Гулбенкян“ представя голяма селекция от негови работи на хартия; и през 2010 г. Жорже Силва Мелу създава филм със заглавие „Ângelo de Sousa – Tudo O Que Sou Capaz“; който проследява Де Соуса пред последния период от живота му
Де Соуса умира през 2011 г.
