Антониу Сена е роден в Лисабон през 1941 г. Въпреки че се записва във Висшия технически институт и във Факултета за науки на Лисабонския университет, той изоставя научния си път, за да следва гравюрата в Кооперативното дружество на португалските гравьори. Насърчен от успешната си първа самостоятелна изложба през 1964 г. и приветстваната от критиката групова изложба следващата година, Сена напуска Португалия, за да следва в „Сентръл Сейнт Мартинс“ (1965 – 1966 г.) благодарение на стипендия от Фондация „Калуст Гулбенкян“, като прекарва следващото десетилетие, работейки в английската столица.
След завръщането си в Лисабон в средата на 70-те години на ХХ век, англосаксонските му възгледи безспорно се циментират в практиката му. Едно кратко изследване на поп арта кара художника да включи текст като обещаващо средство в съвременната практика, което се разраства до неформална жестова рефлексия върху абстрактните композиции. Макар и нефигуративни, творбите на Сена все пак се опират на визуални практики и мотиви, които повечето зрители биха разпознали като „текст“ или „числа“. Всъщност е невъзможно писането и рисуването да бъдат отделени едно от друго в творчеството на Сена. Надписите са целенасочено четивни, но никога не могат да бъдат тълкувани. Като такива те се съсредоточават не толкова върху уловеното послание – което отсъства – колкото върху физическия акт на самата калиграфия. Чрез знаци, петна, драсканици, струи от напръскано, капки и други линейни похвати, Сена предава жест вместо смисъл, без да изпада в подражание на жестовите художници от началото на ХХ век.
През 70-те години на ХХ век този път на изследване е допълнен с нова употреба на цвета. През следващото десетилетие Сена циментира интегрирането на хроматизма в неформалната си калиграфска практика. През 90-те години на ХХ век използваните от него цветове намаляват до конкретни земни палети кафяво, охра и жълто. През ХХІ век Сена работи за свеждане на практиката си до същността ѝ, за намаляване на броя на пресичащите се линии, за да се отвори място за малки символи, проучени в геометричното му изследване.
Някои от скорошните групови изложби с негово участие са: Ensaio para uma comunidade: retrato de uma coleção em construção (take 1), Fundação EDP, Лисабон (2021 г.); O pequeno mundo, Museu de Arte Contemporânea Nadir Afonso Chaves (2020 г.); ProjectoMap 2010_2020 | Mapa ou Exposição, Berardo Museum, Лисабон (2020 г.); Studiolo XXI | Desenho e Afinidades, Fundação Eugénio de Almeida, Евора (2019 г.); Trabalho Capital, Centro de Art Oliva, São João da Madeira (2019 г.).
Някои от скорошните самостоятелни изложби са: António Sena Accrochage, Caroline Pagès Gallery, Лисабон (2018 г.); António Sena. Cahiers. Books., Arpad Szenes-Vieira da Silva Foundation (FASVS), Лисабон (2009 г.); António Sena – Obras sobre papel, Galeria João Esteves de Oliveira, Лисабон (2006 г.); ANTÓNIO SENA, Музей за съвременно изкуство „Сералвеш“, Порто (2003 г.); António Sena – Pintura / Painting, Център за модерно изкуство, Фондация „Калуст Гулбенкян“, Лисабон (2002 г.).
