Антони Тапиес е роден в Барселона през 1923 г. Въпреки че показва творчески талант и любознателност в ранна детска възраст, семейството му го насърчава да следва по-традиционен и сигурен път, който го отвежда към правото. Въпреки това Тапиес продължава да създава изкуство като любител и самоук художник. Двойно травмиран, в личен план – от тежка белодробна инфекция, която изисква възстановяване в продължение на години, и в международен план – от жестокостите на Испанската гражданска война, Тапиес решава да се посвети изцяло на изкуството, след като тялото му и страната му донякъде се възстановят.
През 1943 г. той се записва в Академията „Валс“, като първо учи рисуване, а след това и живопис (1946 г.). Студент по модернизъм в широк смисъл, той копира художници като Ван Гог и Пикасо, и започва да посещава сбирки на тайни каталунски писатели, известни като „Баус“.
През 1948 г. неговият стил еволюира, предизвиквайки полемика във връзка с първата му изложба, проведена в рамките на октомврийския салон в Барселона. По-близо до сюрреализма и дадаизма, Тапиес е съосновател на движението „Dau al Set“ и на неговото едноименно издание. Следващата година той се среща с Хуан Миро, който заедно с Паул Клее се превръща в основен източник на вдъхновение за този сюрреалистичен период.
През 1950 г. Тапиес организира първата си самостоятелна изложба в галерията „Лайетанас“, в родния си град. През този период той се ориентира към по-абстрактни изразни средства и към използването на органични и растителни материали. 50-те години на миналия век му носят също така международно признание и първите му награди: „Карнеги интернешънъл“ в Питсбърг, френска държавна стипендия и възможност да представлява Испания на биеналето във Венеция през 1952 г.
През 70-те години на миналия век художникът се носи по вълната на поп арта чрез по-изразено използване на цвят и увеличаване на мащаба на своите произведения. Това ориентиране към графичния дизайн, който е по-популярен в медиите, обяснява големия брой сътрудничества на твореца през XXI век. През 2000 г. той създава плаката за турнира „Ролан Гарос“.
Решетки, кръстове, линии, разкъсвания и белези съставляват голяма част от композицията на твореца, чрез употребата на „бедни“ материали. Те са наслоени в правоъгълни форми, които изобразяват и разграничават затворени пространства. Абстрактно, неформално, символично, графично и изненадващо одухотворено, творчеството на Тапиес е лична интерпретация на всичко, което XX век предлага.
Приносът му към модерното и съвременното изкуство е широко признат: награда на фондацията „Волф“ (1981 г.); златен медал за заслуги в областта на изящните изкуства от Министерството на образованието, културата и спорта (1981 г.); златен медал на автономното правителство на Каталуня (1983 г.); той получава званието „офицер на Ордена за изкуство и литература“ (1983 г.) и по-късно е повишен в командир на този орден (1988 г.); награда на принца на Астурия за изкуство (1990 г.); медал „Пикасо“ на ЮНЕСКО (1993 г.); и наградата „Веласкес“ за пластични изкуства (2003 г.), както и много други награди. През 2010 г. крал Хуан Карлос I му присъжда званието „маркиз на Тапиес“ за неговия „голям принос към пластичните изкуства в Испания и по света“. Получава званието „doctor honoris causa“ от Берлинския университет по изкуствата (1979 г.), от Кралския колеж по изкуствата в Лондон (1981 г.) и от Университета на Барселона (1988 г.).
Художникът завършва земния си път през 2012 г.
