Арналдо Помодоро, брат на скулптора Джо Помодоро (1930—2002 г.), е роден в Монтефелтро през 1926 г. Първоначално изучава сценография и работи като геодезист в общинските служби за сгради на град Пезаро, след което се насочва към металообработката, а през 50-те години на миналия век се захваща със скулптура.
Следвайки артистичния си устрем, той се мести в Милано, където посещава водещи представители на съвременното италианско изкуство като Лучо Фонтана. Живописецът, който оспорва пространствената цялост на платното, ще се изяви заедно със самия Помодоро, Енрико Бай и Серджо Данджело като член на групата Continuità между 1961 г. и 1962 г.
Творчеството на Помодоро се характеризира с майсторско, деликатно използване на бронз в различни форми и формати. Сферите заемат централно място в творчеството му, като варират от монументални произведения на открито до интимни, джобни по размер творения. Произведения от първия вид могат да бъдат открити на обществени места в Соренто, Римини, Пезаро, Генуа, Рим, Милано, Тиволи, Торино, Терни, Белуно, Копенхаген, Бризбейн, Дъблин, Лос Анджелис и Шарлот, Северна Каролина.
В естетически план работата му е истински сложна – изследване на вътрешното и външното, кухото и плътното, празното и пълното, с дърворезби, които притежават същата деликатна елегантност като някое бижу. Този ефект се подчертава от скъпоценния блясък, често златен, сребърен или месингов, който той добавя в голяма част от скулптурите си.
През кариерата си той прави няколко забележителни изложби: в галерия „Нумеро“ във Флоренция и в галерия „Монтенаполеоне“ в Милано (1954 г.); на Венецианското биенале (1964 г.); в парка „Ротонда дела Безана“, Милано (1974 г.); в музея за модерно изкуство в Париж (1976 г.); във форт „Белведере“, Флоренция (1984 г.); в „Палацо деи Диаманти“, Ферара (1987 г.); в музея на открито „Хаконе“, Япония (1994 г.); в замъка „Рока Малатестиана“, Чезена (1995 г.); в градския музей в Римини (1995 г.); и в галерия „Марлборо“, Ню Йорк (1996 г.);
Носител е и на различни награди, сред които Международната награда за скулптура на биеналето в Сао Пауло (1963 г.), наградата за скулптура на института „Карнеги“ (1967 г.), Императорската награда (Praemium Imperiale) на Японската асоциация за изкуство (1990 г.), Рицар на Големия кръст на Италианската република (1996 г.) и награда за цялостно творчество от Международния център за скулптура (2008 г.).
Помодоро живее и работи в Милано.
