Арпад Сенеш е роден в Будапеща през 1897 г. Израснал в привилегирована среда на хора на изкуството и интелектуалци, младият Сенеш се радва на многобройни възможности да се запознае с изкуството, неговите форми (музика, театър, скулптура, картини) и неговите представители. Той черпи и се вдъхновява от това наследство в творческия си процес. Дори когато отбива задължителната военна служба в армията, той продължава да рисува заедно с приятеля си Борош Биерман. Сенеш се разболява с туберкулоза и е освободен предсрочно от военна служба. През 1918 г. се записва в Свободната академия на Будапеща, където учи под ръководството на Рипли-Ронаи, художник който има контакти с редица известни авангардни парижки творци (Анри Матис, Аристид Майол, Албер Марке, Пиер Бонар, Едуар Вюйар) и предава на студентите си големите иновации на това революционно поколение. След 1924 г. Сенеш има вдъхновение, но му липсва мотивация. Оставя се на течението, пътува из Европа (Берлин, Мюнхен, Флоренция, Рим и накрая Париж) и натрупва пасивни знания в този процес.
През 1928 г. в столицата на Франция той става студент посетител в Académie de la Grande Chaumière. В Париж Сенеш се среща с бъдещата си съпруга Елена Виейра да Силва, с която създава художествено дуо, което е сред най-известните в съвременното изкуство. Две години по-късно те сключват брак. Първоначално живеят в „la Villa des Camélias“ в съседство с Жул Паскин, Едгар Варез и Кокошка. През 1931 г. се преместват в „Atelier 17“ и се сприятеляват с художниците сюрреалисти Хуан Миро и Макс Ернст. През този период Сенеш главно имитира стила на модерните творци в различни творчески работилници.
През 1939 г. двойката се премества в Лисабон. През 1940 г. в португалската столица Сенеш излага за първи път свои оригинални произведения. Както и в Париж, двойката се обгражда с местни интелектуалци, което им дава възможност да обогатяват творчеството си – така ще направят и в Бразилия, когато се установяват там по-късно през 40-те години на миналия век. До 1944 г. тяхното първо студио е привлякло над 200 ученици и това ги принуждава да открият второ студио в Рио. Остатъкът от десетилетието е белязан от изложби в Северна Америка и в Латинска Америка (Музей на изящните изкуства в Рио де Жанейро, Музей на модерното изкуство в Ню Йорк, Художествен институт на Чикаго, Художествен музей в Синсинати). След този увенчал се с успех престой отвъд океана двойката се връща в Париж през 1947 г.
Това връщане бележи официален преход, а именно със създаването на серията Banquet. От 1949 г. насам тези произведения се излагат в цяла Европа и извън нея: показани са в Galerie Jeanne Bucher в Париж, Musée cantonal de Lausanne и Kunsthaus в Цюрих, в Милано и Копенхаген, както и в на биеналето в Сао Паоло и в Гугенхайм в Ню Йорк.
Вдъхновен от пътуване през 1958 г. в Португалия и Испания, Сенеш започва да рисува пейзажи и да използва земни или морски цветове, а през 1960 г. претърпява развитие в посока стратификация, окачествено като. „вертикално разширяване на хоризонта“. Промяната води до преминаване към по-големи мащаби и формати. През 1972 г. в националните музеи на Франция е изложена цялостна ретроспекция на творбите на Сенеш.
Сенеш умира през 1985 г. В Лисабон в неговата чест е създадена фондация, която събира част от неговите творби.
