Бентемари Келдбек е родена в Харлев през 1952 г. Възпитаник на Копенхагенското училище за изкуства и занаяти (1969 – 1974 г.), Ny Carlsberg Glyptotek и Кралската датска академия за изящни изкуства (1976 – 1982 г.), тя не споделя тревогите на поколението на „Дивата младеж“. Това придава по-индивидуален нюанс на нейните творби.
Макар да произхожда от една проследима традиция, нейният подход към рисуването е подход на завръщане, преосмисляне и в крайна сметка създаване отново. В допълнение към признанието ѝ към занаятите, което ѝ позволява да манипулира както материалите, така и историята, многобройните ѝ пътувания в Испания явно са оказали значително въздействие върху нейната творческа продукция. Действително, тя се завръща от Иберийския полуостров с ярки цветове и драматични теми, като изображения на пазари, танцьори на фламенко или дори борби с бикове. Всички тези сцени и позволяват да демонстрира своите технически познания и да възвиси предметите на своето творчество с характерните си линии, цветовата композиция, осветлението и общия динамизъм.
Самата художничка ни разкрива това видимо влияние: „Бях в Испания и Португалия, за да нарисувам скици и направих проста и конкретна цветова скала. Това са допълващите се цветове, които ме вълнуват най-много, червено/зелено, жълто/виолетово, синьо/оранжево. Те си подбуждат взаимно, но също така придават сиво на ретината, така че цветовете се успокояват. Използвам този двоен ефект и в цветовете на мотивите. Продавачка на испански пазар на храни със своята риба: двойният ефект е тук. Придворната дама и принцесата в картината на Веласкес „Менините“, която е изложена в Музея Прадо в Мадрид. Предизвикващите вниманието фигури на Жоан Миро, обувките с високи токове на Салвадор Дали, главата на бика, гледаща към зрителя, глави и двойни фигури, два цвята, две фигури. Необходими са много скици, преди подходящата да влезе в основната композиция, като това може да бъдат фигури във вертикална/хоризонтална позиция, в окръжност, дъга или диагонал. Рисувам само в истински цветни пигменти и ги разтварям сама във френски терпентин и смола от смърчовите дървета. Рисувам върху ръчно тъкано белгийско ленено платно, което подготвям с много тънки слоеве лепило за кожа и титаново бяло. За здраво платно е необходима ръчно изработена подрамка, за да запази формата си. Обичам старите техники на рисуване, които виждам във великите творби в музеите“.
