Бернар Латюнер е роден в Мюлуз през 1942 г. Учи в Ecole des beaux-arts в Мюлуз, където се специализира в офорти и литография под ръководството на Леон Ланг и развива таланта си да документира сцени от ежедневието. Траекторията му е обичайна за художник по онова време: стреми се да следва установения професионален път, минаващ през изложби, салони и самостоятелни експозиции.
След двугодишно прекъсване, по времето на което се обучава като парашутист в рамките на военната си служба, май 1968 г. отбелязва истински личен и художествен поврат в творческия му път и той изисква „свобода на мисълта“. Тази свобода се проявява и в пътуванията, като творецът посещава Гърция, Испания, Турция, Португалия, САЩ и Италия.
Творческата му продукция по онова време е вдъхновена от промишлеността, като се отдалечава от ранната абстракция, насочва се към фолклорни и популярни форми на илюстрации (с подчертан вкус към европейските комикси) и изобразява фабрики и свързани с корабостроенето сюжети. Също така навлиза във филмовата сфера с кратка анимация за Office de Radiodiffusion Télévision Française и видеоматериал с Робер Каен за изложбата Parti sans laisser d’adresse.
През 80-те години на миналия век Латюнер напуска Мюлуз и се установява в Соп-льо-О, заобиколен от пилета, гъски и зайци, тъй като счита, че е необходимо да си възстанови връзката с природата. За Латюнер системното разрушаване на планетата се превръща в източник на психологическа тревога, която се изразява в неговото изкуство. Той заимства от буржоазните портрети от 19-и век, за да изобрази застрашените видове, чиито изразителни черти „казват нещо“. Друга поредица разглежда въпроса за екоцидите и показва животни, попаднали в ужасната примка на човешки изобретения и обект на човешките разрушения – патици, обградени от булдозери, или елен, който трябва да бъдат евакуиран с хеликоптер.
По-наскоро неговите природни музеи навеждат на размисъл (в цялата многозначност на тази дума) относно околната среда. Малки огледални кутии отразяват заобикалящата ги среда, а вътре в тях има безкрайно калайдоскопско маково поле. Тази творба е по-поетична от работите му в областта на екоцидите. Латюнер съзнава, че погледът му е лишен от илюзии, и се определя като „песимистичен боец“, който е разгневен от толкова мащабното обезобразяване на природата и може само да се надява да бъде по-поетичен.
През творческия си път той излага свои творби в Мюлуз (1966, 1975, 1984, 2012, 2018, 2020 г.), Биариц (1966 г.), Фрайбург (1966 г.), Париж (1975, 1979, 1980, 1981 г.), Понт-а-Мусон (1980 г.), Базел (1982 г.), Лион (1983 г.), Брюксел, Тел Авив, Реймс, Бурж и Амстердам.
Латюнер живее и работи в Соп-льо-О.
