Лъчезар Бояджиев е роден в София през 1957 г. След като завършва Националната художествена академия през 1980 г. и след като изучава история и теория на изкуството, той допринася за преосмислянето на художествената практика в родната си България. Творчеството на Лъчезар Бояджиев е доминирано от личните му тълкувания на различни социални въпроси и реалности, както исторически, така и съвременни. Той е водеща фигура на съвременното българско изкуство от средата на 80-те години на миналия век.
Чрез широк спектър от средства, като инсталации, фотографии, предмети и рисунки, видеоматериали, лекции-пърформанс и дори обиколки с екскурзовод, Бояджиев проучва двустранните траектории на личното и публичното пространство, отношенията, които направляват микро- и макротериториите, и последиците от капиталистическия консуматоризъм за нововъзникващите социални модели на демокрацията, особено след разпадането на източните социалистически модели. Той критикува често радикалните промени в личното пространство на живота, предизвикани от тези икономически системи, като въпреки това разглежда тези значими теми с иронични, цинични и често критични тонове. Дори изкуството и хората на изкуството не са подминати от деконструиращия капитализма поглед на Бояджиев.
Лъчезар Бояджиев обича да разрушава символите на религията и властта като форма на коментар, чрез който да оспори идеите за утопия и дистопия, като контекстуализира така наречените Източни и Западни отношения. Лъчезар Бояджиев се занимава с тези теми особено през 90-те години на миналия век. Fortification of Faith („Укрепване на вярата“)(1991 г.) изобразява Иисус и брата му близнак в стила на българската иконография, докато Philosophical Cemetery („Философско гробище“)(1992 г.) използва митични символи вместо фигури, които влияят на демократични и/или тоталитарни политически модели.
Неотдавна Лъчезар Бояджиев пренасочва вниманието си към променящите се параметри на един глобализиран, цифров и виртуален свят. Той следи рекламите, билбордовете и нежеланите визуални стимули на днешния ден, приравнявайки ги към религиозни символи, като запазва своята критика към консуматоризма като своеобразен тематичен мост.
