Борис Бучан е роден в Загреб през 1947 г. Учи е в Школата по приложни изкуства в Загреб, Академията за визуални изкуства в Любляна и Академията за пластични изкуства в Загреб, от която се дипломира през 1972 г. Като член на поколението „Нова художествена практика“ Бучан се стреми да издигне визуалното изкуство чрез използването на най-модерни технологии. В резултат на това прибягва до използването на фотографията, фотокамери „Полароид“, фотокопия, филми, видео и графичен дизайн през цялата си кариера. Неговото техническо творчество е насочено към културен и политически отказ от мрежи от галерии и институционално подчинение чрез присвояване на обществени пространства посредством използване на художествени интервенции.
С тoзи инструментариум Бучан разработва свой собствен новаторски език, ситуиран между иронията на поп арта и институционалната критика на концептуалните практики.
По-специално рекламата вдъхновява желанието му да колонизира визуално общественото пространство и органично да напусне галериите и институциите. Публичните интервенции са от основно значение за затвърждаването на репутацията му, например когато оцветява настилката на улица в централната част на Загреб в ярко синьо, което смесва „присъствието“ на творбата с игривостта на попарт, като същевременно действа и като бунтарски акт. В графичната си практика Бучан заимства логото и символите на капиталистическото консуматорство (Coca-Cola, IBM, Swissair, BMW и безброй други) и просто заменя имената на марките с думата „изкуство“. Тази проста, но въздействаща промяна има за цел да постави под въпрос целта на двете изображения (оригиналното и художественото) и същевременно коментира галерийната система, която постепенно превръща произведенията на изкуството в търговски „стоки“.
По този начин Бучан съпровожда и коментира (може да се каже дори, че осмива) капиталистическия преход след икономическия възход на Югославия, както и свиващото се пространство и порочните роли на изкуството и културата в този икономически модел.
Бучан също така е успешен графичен дизайнер през цялата си кариера и разработва плакати и други комуникационни материали за театри (включително за „Жар птица“ на Игор Стравински в Националния театър на Хърватия в Сплит), хърватските радио и телевизия и по ирония на съдбата – за художествени галерии. Посредством участието си в масовото потребление на култура Бучан е в по-добра позиция да наруши този процес. Талантът му за създаване на изображения поражда голям интерес и признание.
Например плакатът за „Жар птица“ е избран за корицата на каталога на изложбата „The Power of the Poster“ във Victoria & Albert Museum в Лондон през 1998 г. Плакати са избрани и за участието на Бучан в Биеналето във Венеция през 1984 г., където той представлява Югославия.
