Борис Мисирков е роден в София през 1971 г. Той учи в Националното училище за древни езици и култури в София от 1985 до 1990 г., след това в Националната академия за театрално и филмово изкуство от 1991 до 1996 г. и в изследователския център Fabrica в Италия от 1997 до 1998 г. Борис Мисирков следва своя път заедно с Георги Богданов (р.°1971), с когото започва да работи през 1994 г., като двамата стават съоснователи на художественото дуо АГИТПРОП, както и на Българското фотографско сдружение.
Като самостоятелен творец Мисироков е известен като кинематограф, режисьор, визуален художник и фотограф, както и като създател на визуални кампании, пълнометражни документални филми, видеоклипове и късометражни филми. Той също така е автор на първото оригинално българско съдържание за National Geographic Channel, Explore Bulgaria (2014 – 2019 г.), съпродуцент на 15 – първия български филм-омнибус, и автор на „Софийския ладино клуб“ (България/САЩ, 2015 г.), прожектиран на Международния фестивал на документалния филм в Амстердам и на Варшавския филмов фестивал.
Неговото дуо АГИТПРОП използва портретната фотография, за да се заиграва с фотографските тропи на 20 век. Независимо дали през призмата на сериозността или лекотата, всеки обезсмъртен субект е едновременно портрет и коментар към различните социални статуси, които изграждат едно общество. Този ефект се засилва от съставните елементи, които творците използват, за да променят и изменят своите творения.
Сред най-успешните филми на АГИТПРОП са: „Георги и пеперудите“ (Сребърен вълк, IDFA, 2004 г.); „Проблемът с комарите и други истории“ (Кан, 2007 г.; Награда „Грирсън“ за най-добър документален филм на Лондонския филмов фестивал BFI); „Коридор № 8“ (Награда на независимото вселенско жури, Берлинале, 2008 г.); „Момчето, което беше цар“ (Международен филмов фестивал в Торонто, 2011 г.). Двамата са оператори на първите оригинални български продукции за HBO – документалните филми „Бетонни фараони“ и „Хотел „Рай““ (Златна „Магнолия“ за най-добър документален филм; най-добър документален филм, Солун, 2010 г.) и „Татко снима мръсни филми“ (Visions du Reel); специалната документална поредица „Дворците на народа“ (Наградата на публиката от Фестивала на документалното кино „ДОК-Фест“ в Лайпциг, Германия), като поредицата е излъчена по BBC, ARTE, MDR, SVT и NHK. Те са режисьори и на „Колите, с които нахлухме в капитализма“ (2021 г.) и наскоро създадоха „Най-сладкото“ (650k са видели филма онлайн), който е номиниран за най-добър български късометражен филм на Международния филмов фестивал в София през 2020 г.
Тандемът е представен и в следните спектакли: „Две стаи“, снимки и видеоклипове, „Изложба за един единствен посетител“, галерия One Night Stand, София, България; „Ловни трофеи“, инсталация – Галерия „Съвременно пространство“, Варна, България, (2020 г.); „Десет щракнати снимки. Прага“, фотографии, Чешки културен център, София, България (2017 г.); Мисирков/Богданов: „Портрети 92 – 13“, Софийската градска художествена галерия, България, (2013 г.); „4-ти километър“, Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство – SAMCA, България (2018 г.); „Искони бѣ слово – В началото бе словото“, инсталация, Софийски университет (в сътрудничество с Кирил Кузманов) (2013 г.); „30 години“, фестивал „Аполония“, инсталация с винтидж снимки, Зала „Виваком Арт“, София, България (2013 г.); „Цветана Манева – портрет на актриса“, Lucca Digital Photo Fest, Лука, Италия, (2010 г.); „Разтоварването“, фотоскулптура, Институт „Сервантес“, София, България (2009 г.); „Проводникът“, представление за видеопрожекция и 12 фолклорни певици, Фабрика „Шнайдер“, Пловдив, България (2008 г.); „По следите на светлото бъдеще“, Софийска градска художествена галерия, София, България (2007 г.); VIU Life, Международен университет на Венеция, Италия (постоянно изложена) (2005 г.).
