Брендън Нейланд е роден в Личфийлд през 1941 г. Първоначално учи в Бирмингамския колеж (1961—1966 г.), а след това се премества в Лондон, където завършва Кралския колеж по изкуствата под ръководството на сър Питър Блейк и се дипломира през 1969 г.
Очарован от артистичните възможности на архитектурата като тема, подобно на своя основен вдъхновител Фернан Леже, който, работейки в архитектурно студио, използва обозначени координатни линии в своите художествени изображения, Нейланд преоткрива и представя градския пейзаж като художествен обект, изпълнен с поезия. В творбите му се появяват композиционни координатни линии, които умело съчетават пулсиращите и ритмични отражения върху стъкло с твърди стоманени конструкции. Създаването на тези архитектурни творби се дължи на едно много просто наблюдение: „Толкова голяма част от града се вижда в отраженията“, казва веднъж Нейланд. В този смисъл отражението играе основна роля в работата му и може да се определи като негов ключов тематичен фокус. Огледалните образи обаче са неуловими, а естетическите търсения на Нейланд му позволяват да подходи към различни градски обекти и повърхности: една от първите му поредици от картини изобразява отраженията, хвърлени върху предния капак на автомобилите, на следващите картини са представени отражения от сгради, а в последно време художникът е насочил вниманието си към уличните знаци и рекламите. С пътуването и промяната на обстановката се променят и нюансите, топлината и цялостната атмосфера на отраженията, които той увековечава.
Увлечението на Нейланд по уловеното отражение е сходно с романтическата традиция на изобразяване на водата, нейната плавност и, разбира се, отраженията в пейзажната живопис. В крайна сметка творбите на Нейланд, които поглеждат отвъд града, за да изобразят реещите се в небето облаци, светлината и сянката, в непрестанно, вечно променливо движение на фона на монументалната стабилност на сградите, изследват един вид възвишена красота, която го поставя редом с пейзажистите-романтици от XIX век. В техническо отношение обаче художникът е много близък до своята епоха: четката е заменена с пистолета за пръскане в едната ръка и скалпела в другата, за да се появи един напълно своеобразен подход към работата с картонени и хартиени маски и шаблони, които се изрязват и прехвърлят с най-забележителна точност.
Още в началото на кариерата му неговите артистични умения са оценени със следните награди: Награда „Далер Роуни“, Кралска академия на изкуствата, Лондон (1978 г.); награда „Джон Мурс XI“, Ливърпул (1978); и сребърен медал на Кралския колеж по изкуствата, Лондон (1969 г.). През 1992 г. е избран за член на Кралската академия, но губи членството си през 2004 г., след като са разкрити финансови нередности при неговото управление на училищата на Кралската академия. Някои коментиращи предполагат, че отстраняването му е свързано с вътрешна борба за власт в управлението на Академията. В знак на протест срещу изключването му неговият колега сър Питър Блейк подава оставка от Академията. Нейланд е избран и за член на Кралското общество на изкуствата и е назначен за професор по живопис в университета в Брайтън.
Списъкът с избрани самостоятелни международни изложби включва: „Нейланд в Сингапур“, галерия „Белведере“, Сингапур (2015); „Нейланд в the Cut“, „The Cut“, Лондон (2012); „Избрано от Нейланд“, галерия „Джон Блоксъм“, Лондон (2008); „Брендън Нейланд – ретроспектива“, Музей и художествени галерии, Шарджа, Обединени арабски емирства (2006 г.); „Изложение на репродукции и работни материали, 1974—1995 г.“, Кралска академия на изкуствата, Лондон (1995 г.); и „Брендън Нейланд – последни картини“, „Фишър Файн Арт“, Лондон (1991).
