Бригите Кованц е родена през 1957 г. във Виена. Следва в Университета за приложни изкуства във Виена от 1975 до 1980 г. От 1997 г. до смъртта си през 2022 г. тя е професор в този университет.
Откриването на нейните художествени предпочитания и последващото развитие на нейния уникален стил се появяват скоро след дипломирането ѝ. От началото на своята практика Кованц се съсредоточава върху изучаването на пространството и светлината. През 80-те години на миналия век тя прави изображения на хартия и екран с фосфоресцентни и флуоресцентни пигменти (в сътрудничество с Франц Граф). В средата на 80-те години на миналия век от желание за по-голяма същественост (и следователно пространственост), художничката започва да използва бутилки като светлинни тела под формата на лампи и флуоресцентна боя. Сложното става просто.
Кованц не се ограничава до използването на светлината като материал, а я разглежда като самостоятелен предмет. Скоростта на светлината например се документира цифрово в различни инсталации и стенни експонати. Този математически подход допълва нейния лингвистичен интерес, който я кара да се занимава с език и писане и с превод в кодове. Морзовата азбука (въз основа на прости комбинации от точки и тирета), езиците за програмиране и двоичният код са инструменти и вселени, които тя изследва.
В последните години в творбите на Кованц все по-голямо значение придобиват прозрачността и отражението посредством стъклени огледала. Това води до разнородно припокриване в триизмерните ѝ обекти на виртуалното и реалността. Взаимното отразяване на светлината, езика и огледалото (Райнер Фукс) създава хибридни пространства, чиито граници в един момент изглеждат ясно определени, а в следващия изчезват отново. Реалното пространство и виртуалното отражение навлизат едно в друго, границите между произведението на изкуството и наблюдателя се размиват.
По-късните ѝ изложби включват: 2020 г., Lost under the Surface, Museum Haus Konstruktiv, Цюрих, Швейцария; 2019 г., Matter of Reflection, Häusler Contemporary, Цюрих, Швейцария; 2019 г., Sichtlinien des Möglichen, Galerie der DG, Мюнхен, Германия; 2018 г., Deutscher Lichtkunstpreis, Kunstmuseum Целе, Германия; 2017 г., Австрийски павилион (с Ервин Вурм), 57. Biennale di Venezia, Италия; 2017 г., Codes and Cables, Häusler Contemporary, Мюнхен, Германия; 2016 г., Keep at it, Häusler Contemporary, Лустенау, Австрия; 2015 г., Die Wiederkehr des endlos veränderten Selben, ArtBOX im MQ Haupthof, Виена, Австрия; 2014 г., Dots and Dashes, Häusler Contemporary, Цюрих, Швейцария; 2014 г., Spaces of Flow, Fernwärme Foyer – Wien Energie, Виена, Австрия; 2013 г., Transmissions (с Мариано Сардон), Bryce Wolkowitz Gallery, Ню Йорк, САЩ; 2012 г., In light of light, Galerie im Taxispalais, Инсбрук, Австрия; 2012 г., What Next, Häusler Contemporary, Мюнхен, Германия; 2011 г., Borusan Contemporary, Истанбул, Турция; 2011 г., Studio d’Arte Contemporanea Pino Casagrande, Рим, Италия; 2011 г., Bryce Wolkowitz Gallery, Ню Йорк, САЩ; 2011 г., Galerie im Taxispalais, Инсбрук, Австрия; 2010 г., Now I See: Sprache des Lichts, mumok, Виена, Австрия – наред с много други.
В хода на творческата си кариера Кованц получава наградата на биеналето в Кайро (2019 г.); германската награда за светлинно изкуство (2018 г.); Културната награда на провинция Долна Австрия — почетна награда
(2015 г.); Голямата австрийска държавна награда за визуални изкуства (2009 г.); Австрийската награда за изящни изкуства (1996 г.); Наградата на града Виена за визуални изкуства (1991 г.) и наградата „Ото Мауер“ (1989 г.).
Кованц почива през 2022 г.
