Бруно Касинари е роден през 1912 г. в Пиаченца. Възпитаник на Академията за изящни изкуства „Брера“, където учи при Алдо Карпи (1934—1938 г.), неговото изкуство бързо придобива политическо измерение, тъй като той яростно се опитва да се противопостави на фашисткия режим в родната си Италия. Но той също така симпатизира на и се учи от авангарда на XX век, фовизма, експресионизма и най-вече на кубизма.
Интелектуалната му съпротива се проявява чрез връзката му с групата „Коренте“, към която се присъединява през 1939 г. Този колектив, в чиито редици влизат още Ренато Гутузо, Емилио Ведова, Ренато Бироли, Енио Морлоти, Ернесто Трекани и Джузепе Минеко, възприема „Герника“ на Пикасо като символ и естетика, чрез които се води борба с варварството и тиранията чрез художествено изразяване. През същата година той печели наградата „Литориали“. През 1941 г., с помощта и подкрепата на Елио Виторини, Касинари организира първата си самостоятелна изложба, която включва портрет на Роза Бироли (Portrait of Rosetta), с който печели наградата „Бергамо“.
Следващото десетилетие се характеризира с международни амбиции и сътрудничества. Подобно на повечето велики художници от епохата – Сезан, Матис, Пикасо, Ван Гог и Модиляни – Касинари е съблазнен от магнетичната привлекателност на Франция. И все пак, за разлика от своите съвременници, той не избира Париж за своя дестинация, а Антиб, където живее между 1949 и 1952 г. По-подходящо за средиземноморското му светоусещане, френското крайбрежие се оказва богат източник на вдъхновение и възможности. Запознава се със съвременниците си майстори като Шагал, Матис, Брак и Пикасо, които лично го канят да изложи творбите си в музея в Антиб.
Международният му период е белязан от безброй изложби и участия в различни биеналета. От 1949 г. нататък Касинари се насочва към американския континент с различни изложби, включително Twentieth-Century Italian Art в Музея за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк. През 1950 г. той участва за първи път във Венецианското биенале, където излага пет картини. През 1952 (печели Голямата награда за италианска живопис), 1956, 1960, 1962 и 1964 г. отново участва в изложбата. През 1951 г. се отправя към Скандинавския полуостров с изложбата Italian Artists of Today, която обикаля Гьотеборг, Хелзинки, Осло и Копенхаген. Същата година участва в първото издание на изложбата Painters of Today Франция-Италия и печели наградата за живопис „Таранто“.
През това десетилетие Касинари се превръща в синоним на италианско съвременно изкуство и е редовен участник в ретроспективни или въвеждащи изложби за новото поколение италиански художници. Някои забележителни примери включват изложба на италианското съвременно изкуство, организирана от Съвета по изкуствата на Великобритания през 1956 г., Italian Art of the 20th Century в различни музеи в Австралия, Modern Italian Art, която е представена в Лондон, Плимут и Бирмингам в Обединеното кралство през 1956 г., Painting in Post-War Italy 1945–1957, проведена в Колумбийския университет в Ню Йорк през 1957 г., Moderne Italiaanse Kunst в Амстердам и Айндховен, Italian Paintings of Today в Лондон и Peintres d’aujourd’hui France-Italie (всички 1960 г.). Съпротивителният дух на Касинари е честван и с различни изложби, сред които Post-war II: Italian painting from ‘45 to ‘55 в замъка Естензе във Ферара или Art and Resistance in Europe в градските галерии в Болоня и Торино (1965 г.).
В средата на 60-те години са организирани множество ретроспективни изложби. През 1965 г. галерия „Бергамини“ в Милано излага голяма селекция от маслени картини, скулптури и акварели. През 1981 г. художествената галерия „Бусто Арсицио“ посвещава антология на Касинари, в която са категоризирани негови маслени картини, рисунки, скулптури и литографии. Родният му град последва примера му две години по-късно, откривайки ретроспективна изложба от 150 творби под кураторството на Джан Алберто Дел’Акуа и Джовани Анцани в „Палацо Фарнезе“.
Касинари умира в ателието си в Милано през 1992 г., но многобройни посмъртни изложби продължават да възхваляват и ценят творчеството му.
