Вик Жентил е роден в Илфракомб през 1919 г. Учи в Antwerpse Koninklijke Academie voor Schone Kunsten от 1934 г. до 1938 г. и продължава в Hoger Instituut при същата академия в периода 1940—1942 г. Често прибързано класифициран като сюрреалист, Жентил всъщност се интересува от най-различни тенденции, които оставят следа в 20-ти век: експресионизъм, информално изкуство [ар информел], неосюрреализъм, белгийски нов реализъм. Ангажираността му със сцената обяснява фундаменталната му роля в групата „G-58“, на която е съучредител заедно с белгийския художник Пол Мара.
Познанията му в областта на националните и международните авангардни практики помагат на Жентил да се позиционира в тази богата история. Всъщност едно конкретно художествено произведение затвърждава мястото му в историята на белгийското изкуство. След като изоставя живописта, за да се обърне към скулптурата, Жентил не забравя художниците, на които Белгия дължи близкото си културно наследство. Релефи, вдъхновени от Луис Невелсон, започват да популяризират творчеството му. Той е голям почитател на дървото и не се колебае да използва отново най-неочаквани части от този материал, например части от пиано, крака на столове и маси и форми за шапки.
През 1984 г. създава триизмерна реинтерпретация на една гравюра от 1889 г. на известния художник Джеймс Енсор, озаглавена Ensor et ses squelettes veulent se chauffer. Добавяйки своя черен хумор, който кара човек да се усмихва (по което си прилича с Енсор), Жентил успява да предаде собствената си индивидуалност и чувствителност на една творба, която в края на краищата е израз на почит. От този момент нататък този ироничен аспект на творчеството му се превръща в негова запазена марка.
Жентил е награден с ордена на Леополд и е рицар на ордена на Короната. През 1993 г. той е удостоен с рицарско звание от крал Алберт ІІІ.
Жентил умира в Алст през 1997 г.
