Викор Помар е син на художника Жулио Помар и е роден в Лисабон през 1949 г. Следва изкуство в Школата за изящни изкуства в Порто (ESBAP, 1966 – 1967 г.) в Школата за изящни изкуства в Лисабон (ESBAL 1967 – 1969 г.), преди да предприеме различни пътешествия, които подхранват разбирането и практиката му за художествено изразяване.
През 1970 г., малко след първата му самостоятелна изложба в галерия „Куадранте“ в Лисабон, заминава за Нидерландия (донякъде, за да избегне военна служба), където живее до 1985 година. Там следва в Свободната академия в Хага и в Академията за изкуства в Ротердам, като се дипломира през 1973 г. и впоследствие преподава в последната ситопечат (1973 – 1974 г.). Благодарение на стипендия от нидерландското Министерство на културата следващата му спирка е Мексико (1974 г.), след това Ню Йорк (1982 г.) и Амстердам (1982 – 1985 г.).
Този период от кариерата на Помар е белязан от лично и художествено израстване. Той консолидира един много уникален творчески процес, който съчетава експериментиране и духовност (главно будизъм и медитация, като последната е съставна част от процеса му) в изследователския си подход към живописта. Придвижвайки се постепенно от черно-бял абстрактен експресионизъм към мултимедия, плурихроматична практика, която включва фотография, художникът доразвива и актуализира подхода си.
След като се завръща в родната си Португалия (1985 г.) Помар си дава творческа почивка, за да се посвети на институционална работа, като основава и ръководи културната асоциация „Алвару де Кампуш“ в Тавира от 1987 г. до 1989 г. Щом подновява работата си като художник, творческите му търсения стават все по-експериментални.
Кариерата на Помар е белязана с важни изложби. През 1977 г. участва в изложбата „Alternativa Zero“ („Нулева алтернатива“), която видимо му помага да си уреди важна живописна изложба във фондацията „Калуст Гулбенкян“ през 1980 г. През 2003 г. получава наградата за нови художници на фондацията „EDP“, като след оказаната му почест идва антологичната изложба на творчеството му в Музея за съвременно изкуство „Сералвеш“ в Порто. През 2007 г. издателство „Аса“ (понастоящем собственост на „Лея“) публикува първия голям ретроспективен каталог в два тома на творчеството на художника в най-различни области: живопис, графика, фотография, скулптура и видео. Публикацията включва и три пространни есета на Помар с теоретични и философски обяснения на естетическия му опит и размишления върху човешкото състояние, както и антология с текстове на художника. През 2011 г. Центърът за модерно изкуство на Фондация „Калуст Гулбенкян“ организира ретроспективна изложба, посветена изцяло на филмите и видео творбите на Помар.
Оттогава списъкът на подбрани негови самостоятелни изложби е, както следва: Unsurpassable/Imbatível, Palácio Anjos, Оейраш (2021 г.); Moral da História, Sismógrafo, Порто (2020 г.); Mind in Cave, Greene’s Tutorial College, Ещорил (2017 г.); O Silêncio do Coração, Център за изкуства и визуална комуникация „Ar.Co“, Лисабон (2017 г.); Spontaneous Fruition, Galeria Pedro Cera, Лисабон (2017 г.); Vítor Pomar. O carro à frente dos bois, Galeria Sete, Коимбра (2016 г.); apparent but nonexistent, Galeria Pedro Cera, Лисабон (2014 г.); Karma Mudra, Гуарда (2012 г.); Uma Pátria Assim…, EDP, Museu da Electricidade, Лисабон (2012 г.); Os Atributos do Ar, Galeria Bloco 103, Лисабон (2011 г.); Nada para fazer nem sítio aonde ir, Център за модерно изкуство, Фондация „Калуст Гулбенкян“, Лисабон (2011 г.).
