Власис Каниарис е роден в Атина през 1928 г. Плодотворният гръцки деятел изучава изобразително изкуство като допълнителна дейност заедно с медицинската му образование от 1946 г. до1950 г., но страстта и талантът му водят до това да напусне и да се занимава изцяло с изкуство, като се записва в Атинската академия за изящни изкуства. В противоречие с националното си правителство, особено по време на хунтата, Каниарис с удоволствие изследва богатството на континента, като продължава обучението си в Рим, Париж и Берлин. Въпреки това гръцката и международната политика остават в основата на неговото творчество, както и трагичната фигура на имигранта. В действителност той е свидетел – самият той е имигрант в различни европейски градове – на необходимостта от внесена работна ръка след Втората световна война и последвалото отхвърляне на имигрантската работна ръка след петролната криза през 1973 г.
Като творец Каниарис се стреми да порицае политическата несправедливост и да изобрази крехкостта на имигрантското съществуване. От 70-те години нататък националната идентичност, социалното неравенство и движението на населението се превръщат в основен фокус на творчеството му. Tourist (1974 г.) изобразява фигура от папиемаше, която се облекчава на стена, покрита с графити, със слогани и символи, напомнящи на окупираната по време на нацисткия режим Атина. Заглавието и призованата политическа реалност изследват концепцията за преход, другост и миграция по противоположни начини, които подчертават злоупотребите на индустриализираните общества. Каниарис често приравнява фигурите си до свидетели и размива границата между действие и бездействие в моменти на трагедия и криза. Куфарът, символ на принудителни или необходими несигурни промени в живота, естествено се превръща в повтарящ се елемент в неговото многостранно творчество.
Собственият опит на твореца като „имигрант“ формира и влияе на работата му, пътешествие след пътешествие. Докато е в Рим от 1956 г. до 1960 г. Каниарис се съсредоточава върху двуизмерното изкуство и създава по-плоски изображения, повлияни от творбите на Джорджо де Кирико и символическия реализъм. По време на кратко завръщане в Гърция между 1967 г. и 1969 г. успява да използва публично пространство по нов начин и така да се противопостави на военния режим, както се вижда в предизвикателната творба Trap (1969 г.), преди да бъде принуден да напусне родната си страна отново. Когато е в Париж в периодите 1960—1967 г. и 1969—1973 г. материалното разтваряне връща творчеството му в истинското пространство и той използва всекидневни предмети, които често прокървяват или се разтичат по/в творбите му. Докато е в Берлин от 1973 г. до 1975 г. проявява по-голям интерес към скулптурата и го съчетава с научни данни и статистики, за да изследва връзката между глобализацията и бежанската реалност. Това изследване до голяма степен формира серията му Immigrant от 1971 г. до 1976 г.
Сред значимите изложби са: Musée d’Art Moderne de la Ville de Paris, Франция (1970 г.); Moderna Museet, Стокхолм (1972 г.); Институтът за съвременно изкуство, Лондон (1976 г.), Atopolis, Монс (2015 г.); Gwangju Biennale (2014 г.); Венецианското биенале (2013 г., 2003 г., 1988 г., 1964 г.); Институтът „Хенри Мур“, Лийдс (2012 г.); Солунското биенале (2011 г.); Gesellschaft für Aktuelle Kunst Bremen, Германия (2013 г.) и музеят „Бенаки“, Атина (2009 г.).
Каниарис умира през 2011 г. в Атина.
