Влоджимеж Павлак е роден в Коритув през 1957 г. След като учи в средно техническо училище (1972 – 1978 г.), той посещава класове във Факултета по живопис в Академията за изящни изкуства във Варшава (1979 – 1980 г.). По-късно той постъпва в Академията, като през следващите пет години учи в различни студия и завършва през 1985 г. Веднага след дипломирането си той започва да преподава в катедрата по промишлен дизайн на Академията.
Още като студент, в края на 1982 г. той се присъединява към колектива Gruppa и участва в голяма част от техните изложби. От 1984 г. нататък той издава списанието на Gruppa Oj dobrze już („Добре де, добре“), в което се публикуват поезия, манифести и други подобни текстове. Тази интелектуална стимулация и растеж го утвърждават като художник, чувствителен към социалните и политическите фактори по време на военния режим, който се стреми да представи метафоричен коментар на своя пряк и не толкова пряк контекст.
В края на 80-те години на миналия век, поредица от картини – Nie mówię, nie widzę, nie słyszę („Не говоря, не виждам, не чувам“), Skąd przychodzimy, kim jesteśmy, dokąd idziemy („Откъде идваме, кои сме, накъде отиваме“) и Łamanie szklanych rurek („„Чупене на стъклени тръбички“) – илюстрира процеса на покриване на композиции със слой боя – техника, използвана първоначално при процедурите за прехвърляне и съхраняване в областта на изкуството. Той адаптира тази форма радикално в серията Didactic Tables (1987 – 1988 г.), като използва графични решетки от идеограми, диаграми, карти, символи на знание и култура, както и разпознаваеми предмети.
Непосредствено след този цикъл Павлак преминава през период, през който създава формално хомогенни, до голяма степен абстрактни композиции. В същото време той възприема техниката на колажа, като създава композиции от туби от използвани бои, счупени моливи, билети, сметки, кибритени кутии, пощенски картички и други разнообразни предмети.
В началото на 90-те години на миналия век Павлак създава поредица от фокусирани върху цвета монохромни картини. Поредицата започва с бял цвят (цвят, който ще вдъхновява други етапи от процеса му), преди да бъде разширена, така че да включва и други цветове. През това десетилетие Павлак проявява все по-голям интерес към изкуството и теорията на полските и руските конструктивисти като Катажина Кобро, Владислав Стшемински и Кажимеж Малевич.
През 1990 г. Павлак печели голямата награда на Международния фестивал на живописта в Кан сюр Мер.
Павлак живее и твори в Коритув и Варшава.
