Гари Сарджънт е роден в Абъргейл, Северен Уелс през 1939 г. Син на майстор на декоративни мазилки, Сарджънт описва влечението си към живописта като генетично и инстинктивно: „Винаги съм имал нужда да рисувам, започнах да рисувам веднага щом проходих. Това ми е вродено, заложено в мен, не е научено“.
Роден е с кривогледство, което не може да бъде излекувано, а когато е на четири години, в очите му попада лимонов сок, който допълнително ги уврежда. Зрението му се влошава отново в по-късен етап от живота му, поради което през 1995 г. художникът се регистрира като сляп. Но, както показва историята, проблемите със зрението така и не спират Сарджънт.
Кариерата му започва в театрите като сценограф в „Садлърс Уелс“, „Ковънт Гардън“ и „Лондон Паладиум“. Оттам преминава в света на телевизията, първо в „Ей Би Си“ в Лондон, а след това в „Тайн Тийс“ през 50-те години на миналия век. Продължава да рисува като странично занимание.
Първоначално разглежда работата си в телевизията като краткосрочна, но плановете му се променят значително, когато среща Вал, която става негова съпруга. Първата му самостоятелна изложба е в художествената галерия „Лейнг“ в Нюкасъл, родния град на Вал. Произведенията му там изобразяват запустели миньорски къщурки, затрупани шахти и изоставени фабрики – значими за района теми.
За съжаление през 1974 г. зрението на художника се влошава още повече след тежко падане, предизвикано от спукана язва. Въпреки че лявото му око частично се възстановява, с дясното си око така и не проглежда отново. Диагнозата води до период на тежка депресия, която достига кулминацията си през 1983 г., когато зрението на художника „изчезва напълно… угасва като факла“. Впоследствие е приет в психиатрична клиника. Двама души ще му помогнат да излезе от дълбините на отчаянието и ще спасят живота му: терапевтът Брайън Тифни и съпругата му Вал.
Терапията му включва излагането му на миризма на бои, като Тифни насърчава Сарджънт да се учи отново да скицира и рисува, убеждавайки го в таланта и потенциала му. Вал помага по време на целия процес, по-точно като измерва и пренася измерванията върху платното. Техниката включва използване на бяла дървена пръчка, обозначена с прорези на разстояние един пръст, за измерване на елементите в пейзажа. Дължината на пръчката после се променя в мащаб спрямо дължината на пръста на художника и след това старателно се нанася върху платното с помощта на маскировъчна лента и капчици Блу-Так, подавани му от съпругата му. След това Сарджънт започва да рисува с помощта на хроматичната си памет и другите си сетива, като допир и мирис. „Работя много бавно, защото не виждам какво правя. Използвам знанията си, натрупани от цял живот рисуване, и усещането, че знам как да обхождам платното“.
Картините, които се появяват, са с висока текстура и плътност. На изложбите на художника посетителите се приканват дори да докоснат картините, което е отклонение от обичайното за една изложба поведение.
Преди това авторът има продадени творби на дама Джуди Денч и на покойния цигулар сър Йехуди Менухин.
Сарджънт живее и работи в Бевърли, близо до Хъл.
