Георг Базелиц е роден като Ханс-Георг Керн през 1938 г. в Дойчбазелиц, регион, който след Втората световна война е част от Германската демократична република. Като дете Базелиц и семейството му живеят в училището, в което баща му преподава. Академичното образование на самия художник протича по пътя на пробите и грешките. През 1955 г. прави неуспешен опит да се запише в Hochschule für Bildende Künste (Университет за изящни изкуства) в Дрезден. На следващата година издържа приемния изпит в Училището за лесовъди в Тарандт, но вместо да посещава курсове, избира да следва в Hochschule für bildende und angewandte Kunst (Академия за изящни и приложни изкуства) в Берлин-Вейсензее (Източен Берлин) при Беренс-Хангелер и Вомачка. Няколко месеца след първия семестър обаче е изключен заради „социално-политическа незрялост“. През 1957 г. Базелиц се записва в West-Berliner Hochschule der bildenden Künste (Западноберлинска академия за изящни изкуства). Тук се запознава с основополагащи фигури на съвременното изкуство като Василий Кандински и Казимир Малевич, създава значими връзки с други творци като младия художник Ойген Шьонебек и бъдещия фотограф Бенямин Кац. Насърчен и вдъхновен от западната част на германската столица, Базелиц се установява там през 1958 г. Няколко години по-късно среща бъдещата си съпруга Елке Кречмар и се запознава с творби на Джаксън Полък, Вилем де Кунинг и Филип Густън по време на пътуваща изложба в МоМА, озаглавена „От Ню Йорк до Берлин”. През 1961 г., в знак на почит към родния си град, той приема името (и образа) Базелиц.
Първата самостоятелна изложба на Базелиц се провежда през 1963 г. в галерия „Вернер и Кац“ и създава прецедент, който се превръща в синоним на кариерата и начина на общуване на Базелиц: скандал. Две от изложените творби определено предизвикват скандал – едната е голо мъжко тяло, а втората изобразява мастурбиращо момче. И двете са незабавно конфискувани от местните власти. След този ключов момент художникът се посвещава по-сериозно на гравирането. Престоят във Вила Романа във Флоренция ще играе важна роля за това временно пренасочване.
1969 г. бележи важна повратна точка в творческия процес на Базелиц. Именно тогава той започва да рисува портрети „с главата надолу“ с картината Der Wald auf dem Kopf (Гора с главата надолу). Художникът е вдъхновен от преживяването при вида на видяната наобратно картина Вермсдорфер валд на Луи-Фердинанд фон Райски. Основанията на Базелиц за възприемането на тази техника са методологични и задълбочени: жестът позволява на художника да изпробва границите на образността и абстракцията, като по този начин дава предимство на техниката и формалния аспект пред съдържанието. Тези лишени от съдържание обърнати картини са представени на изложба през 1970 г. в Кьолн.
Визуалният език, съчетан с плодотворното творчество на художника и медийната му известност, предоставя многобройни възможности за изложби, включително няколко ретроспективи: през 1974 г. – ретроспектива на офортите му; през 1976 г., в Кунстхале в Берн и Кьолн, както и в Staatsgalerie moderner Kunst (Държавна галерия за модерно изкуство) в Мюнхен; през 1984 г. в Държавна галерия за модерно изкуство в Базел; през 1996 г. в Musée d’Art Moderne de la Ville de Paris; през 2006 г. в Музея на Луизиана в Хумлебек, Дания; през 2007 г. в Кралската академия на изкуствата в Лондон; през 2014 г. в Musée d’Art Moderne de la Ville de Paris;
През този период Базелиц си спечелва наред с артистичните си постижения и репутация за провокация и се научава да ползва скандала като инструмент. През 1980 г. по време на Виенското биенале представя „Модел за скулптура“. Скулптурата изобразява седнала фигура, която изглежда сякаш отправя нацистки поздрав – упрек, който художникът опровергава скоро след това. Следват многобройни дебати, които разделят критиците и до днес. През 2013 г. Базелиц бе обвинен и в твърдението, че жените са лоши художници, тъй като им липсва онази основна (мъжка) бруталност, необходима за създаването на изкуство. За пореден път художникът отхвърли всички подозрения, че е женомразец, като същевременно умело се превърна в център на внимание за известно време.
