Гюнтер Фьорг е роден във Фюсен през 1952 г. Възпитаник на Академията за изящни изкуства в Мюнхен (1973—1979 г.), художникът гравитира към хроматичната междинност на сивото (което не е нито черно, нито бяло, а „нищо“ и следователно „свободно“ в очите на младия Фьорг), доста изненадваща отправна точка, имайки предвид цветните композиции, с които той е най-известен днес. От 1992 до 1999 г. преподава в Staatliche Hochschule für Gestaltung (Университет за изкуства и дизайн) в Карлсруе, а по-късно продължава преподавателската си кариера като професор в Мюнхен.
В художествено отношение Фьорг улавя и неминуемо откликва на заобикалящата го среда. През цялата му кариера трайна негова страст е фотографията. Въоръжен с 35-милиметровия си фотоапарат, художникът документира сгради, линии и сенки от различни периоди на европейската модерна епоха – от функционалността на Баухаус до фашистките забележителности. Живописта му отдава почит на експериментите, характерни за американските жестови, абстрактни композиции, които оказват влияние върху немските художници със своята въздействаща хроматична настойчивост. От края на 70-те години на миналия век основните му интереси ще бъдат захранвани от минималистичния течения. Не е изненадващо, че скулптурата ще се превърне в нов и плодотворен път за изследване. Веществеността на носителя ще продължава да бъде вектор на изображенията, както в огледалната му инсталация от 1988 г. в метростанция в Ротердам. Фрагментацията на тялото ще се превърне в тема през 90-те години на ХХ век, което ще доведе Фьорг до това, което самият той възприема като „неизбежно“ приемане на фигуралността.
Независимо от носителя, мрежата – било то архитектурна или чисто формална – е в основата на визуалните деконструкции на Гюнтер Фьорг. Този на пръв поглед абстрактен структурен инструмент често се използва комплексно, за да предаде някакво фигуративно значение. Нагледен пример за тази техника е плакатът на Фьорг за Ролан Гарос през 1996 г.: сред оранжево-зелената решетка се появяват корт и мрежа.
Тази негова страст се пренася и през 21-ви век, по-специално чрез серията му Glitterbilder. Празнотата и негативното пространство се прекъсват рязко от цветни ивици, които изпълняват ролята на разграничители. Сравненията със Сай Туомбли и други ранни модернисти затварят собствения еволюционен кръг на неговото творчество.
Първата самостоятелна изложба на художника е в галерия „Рюдигер Шотле“ в Мюнхен през 1980 г., където той излага серия монохромни картини. През 1992 г. участва в „Документа IX“. През 1995 г. изложба в музея Stedelijk в Амстердам представя важни етапи от кариерата му. Други самостоятелни изложби са уреждани от музея „Есл“, Клостернойбург, Австрия; фондация „Ланген“, Нойс, Германия; Музеят на изкуствата в Базел, Швейцария Кунстхале Бремен, Германия; „Гемиентемузеум“, Хага, Нидерландия; Музей на изкуствата в Тел Авив, Тел Авив; „Кунстхаус Брегенц“, Брегенц, Австрия; Градски музей на Фюсен, Фюсен, Германия и „Дойче Гугенхайм“, Берлин, Германия.
Фьорг умира през 2013 г.
