Дан Волгерс е роден в Стокхолм през 1955 г. Учи в Kungliga Konsthögskolan (Кралски институт по изкуства), Стокхолм (1980—1985 г.), Grundskolan för konstnärlig utbildning, Стокхолм (1978—1979 г.) и Nyckelviksskolan, Лидингьо (1977—1978 г.). На по-късен етап от живота си той споделя вижданията си с бъдещите поколения шведски творци, като преподава в Kungliga Akademien för de fria konsterna (Кралска шведска академия за изящни изкуства, Стокхолм, 1995—1998 г.) и Konstfack, Университетския колеж по изкуства, занаяти и дизайн (1993—1995 г.) в същия град.
Волгерс е известна фигура в съвременното шведско концептуално изкуство. Макар и познато лице, той не е харесван, тъй като според по-голямата част от обществеността той олицетворява елитарните изблици на света на съвременното изкуство. Художникът обаче съзнателно е култивирал този имидж.
Всъщност през 1991 г. той възлага на рекламна агенция да подготви изложба „от негово име“, без да контролира нито един аспект от предложението им, откривайки я като посетител в нощта на откриването. Отива още по-далеч през 1992 г., когато е нает да направи нов дизайн на шведския телефонен указател. Единственото име и номер, които фигурират в актуализирания указател, са неговите собствени. Вследствие на това очевидно получава множество ядосани обаждания. Последният инцидент се случва няколко месеца по-късно, когато вместо да създаде творба за групова изложба, в която бил поканен да участва, откраднал някои от произведенията, както и предмети от мястото на провеждане на изложбата, като например пейки, които продал на търг в Стокхолм. Единственият принос на Волгерс към въпросната изложба е табела с името му. Художникът бил съден и признат за виновен за тези действия след абсурден процес. Присъдата — все още запечатана в оригиналния си плик — е продадена от художника на норвежки колекционер.
Въпреки че не всички са възприемчиви към безспорно уникалния му хумор, той стои в основата на практиката му и помага на художника да разгърне собствената си ниша на съвременната сцена. Волгерс счита изкуството по-малко за производство и повече за социално и механично устройство. Оттук може би тръгва по-късното му развитие към базирани на машини произведения, които допълнително задълбочават разсъжденията за производителността и очакваните резултати, които художникът се опитва да подкопае през цялата си кариера. Независимо дали в машината или в изкуството, Волгерс е избрал да бъде зъбно колело.
Ранните му изложби (80-те години на миналия век) включват: Galerie Aronowitsch, Стокхолм; Anders Tornberg Gallery, Лунд; Galleri Lars Bohman, Стокхолм; Galleri Riis, Осло (Норвегия) и Стокхолм; Arnstedt & Kullgren, Естра Каруп; Galleri Magnus Karlsson, Стокхолм; Bohman-Knäpper, Стокхолм.
Последните му самостоятелни изложби включват: A–O/Nattfiskare, Bohman-Knäpper, Стокхолм (2017 г.); Ej funktionstestad, (заедно с Йокум Нордстрьом), Karlskrona konsthall (2016 г.); Egentligheter (заедно с Лена Андерсон), Spritmuseum, Стокхолм (2016 г.); En verklighet (drömd), Market Art Fair, Liljevalchs, Стокхолм (2015 г.); I olivlunden/In the Olive Grove, Galleri Magnus Karlsson, Стокхолм (2014 г.); En metautställning, Galleri Magnus Karlsson, Стокхолм (2013 г.); En annan sorts sammanfattning, Ateljén, Konstakademien, Стокхолм (2013 г.); De Profundis, Galleri Riis, Стокхолм (2013 г.); Det stängda paradisets portar, Galleri Riis, Стокхолм и Осло (2011 г.); Varbergs konsthall, Варберг (2010 г.); Galerie Aronowitsch, Стокхолм (2010 г.); Krognoshuset, Лунд (2010 г.); Sturehof, Стокхолм (2010 г.).
Има две големи ретроспективи на творчеството на Волгерс — едната в Liljevalchs Art Hall, Стокхолм (2001 г.), а другата в Sprituseum, Стокхолм (2016 г.).
Волгерс живее и работи в Стокхолм.
