Дейвид Остин е роден в Харлоу през 1960 г. Като студент Остин посещава Колежа по изкуствата на Мейдстоун (в Кент през 1978—1981 г.) и Кралския колеж по изкуствата (Лондон, 1982—1985 г.), бил е стипендиант по рисуване в Уимбълдънското училище по изкуствата (2004—2005 г.) и стипендиант на Стенли Пикър в университета Кингстън през 2009 г. Тази разностранна академична траектория е отразена в многообразните средства за художествено изразяване, които изграждат творчеството му, обхващащо произведения на живописта, скулптурата, полиграфията и филмовото изкуство.
Като живописец той се фокусира върху лененото платно, фината работа с цветовете и експериментите с гваш върху хартиени повърхности, като същевременно създава офорти, които препращат към професионалния му опит като чертожник. Като скулптор окачва предмети, които да служат за фон на сюрреалистични сценарии, напомнящи за литературата на XIX век и създава сладко-горчив психосексуален свят, обитаван от странни и влюбчиви герои. Като филмов режисьор насочва творческите си способности към изкуството на разказите в картини, което може би обяснява успеха му в кинематографичните среди. Първият му филм „Димяща луна“ (“Smoking Moon”) е показан в Центъра за изкуства в Камдън и в Британския филмов институт. Диалогът между творческите му търсения обаче може да бъде многостранен, както показва вторият му филмов опит, „Чупливи“ (“Crackers”), който е поръчан в контекста на цялостна ретроспектива на творчеството му в галерията в „Милтън Кийнс“ през 2007 г., след което е представен на филмовия фестивал в Локарно и в Института за съвременно изкуство в Лондон.
Хронологията на творчеството му разкрива мащабите на непрекъснатото преплитане на творческите му интереси. През 2009 г. например Остин е куратор на самостоятелна изложба – My love I have been digging up my own bones in the garden again („ Любов моя, пак изрових собствените си кости в градината“) – в галерия „Ингълби“, докато е стипендиант на Стенли Пикър в университета в Кингстън, период, по време на който написва и режисира първия си пълнометражен филм „Краят на любовта“ (End of Love), който впоследствие на следващата година ще бъде показан в „Модерно изкуство“ в Оксфорд заедно със самостоятелната му изложба Smoke Town („Димният град“). Оттогава насам тази взаимно допълваща се система от пресичащи се страсти не спира да изгражда потока на творчеството му. Това се дължи донякъде на тематичното ядро, което свързва всички изразни средства на художника: изтънчената и на моменти закачлива самонасоченост и интертекстуалност. Независимо дали става дума за текст, фрагмент от изображение, символ, филм или снимка, Остин изследва емоционалните състояния, цената и обвързаностите на човешките взаимоотношения. Мрачни, но и умиляващи, неговите образи ни подтикват да спрем, да се отдадем на съзерцание и размисъл.
