Джанфранко Парди е роден в Милано през 1933 г. Подобно на много от съвременниците си през 60-те, Парди отказва да се ограничи до строго определено изразно средство. Вместо това се опитва да комбинира, да свърже, да обедини и в крайна сметка да предефинира това, върху което работи и с което работи. Той предприема конструктивистки подход към пространствената организация, като комбинира строго формални рисуване, живопис и скулптура в интегрирани пространствени композиции, които са архитектурни по своя мащаб.
60-те години са десетилетие на прогрес за Парди. През 1959 г. представя първата си самостоятелна изложба в галерия „Алберти“ в Бреша, последвана от друга през следващата година в галерия „Колона“ в Милано. През 1965 г. участва в груповата изложба La figuration narrative dans l’art contemporain в Париж. През 1967 г. започва сътрудничеството си със „Студио Маркони“ в Милано, като се концентрира върху създаването на творби, които са нова интерпретация на историческите авангарди, като например абстракционизма, супрематизма, конструктивизма и неопластицизма. Неговите архитектурни творби от 70-те се характеризират с устрема за създаване на пространство, често само за да бъде разрушено след това, посредством прости методи за създаване и разрушаване. Цветовете служат за подпомагане на цялостното изобразяване на пространството и творбите му от този период издават склонност към концептуалния характер на основните цветове, нанасяни върху повърхността по изцяло линеен начин.
В края на 80-те и началото на 90-те той създава творбите от серията си Cinema, Monk e Maschere, в които използва предимно железни подпори. По-късно творческото му изследване се съсредоточава върху Montagna-Sainte Victoire, вдъхновена от творбите на Сезан, цикъла Nagjma, вдъхновен от вечерните гледки и светлините на Танжер и Box, творения от картонени кутии.
През 1974 г. взема участие в 27-мото издание на биеналето в „Палацо дела Перманенте“ в Милано, преживяване, което ще повтори през 1993 г. През 1981 г. участва в две големи колективни изложби: Lines of artistic research in Italy 1960/1980 в „Палацо деле Еспозициони“ в Рим и Il luogo della forma в Museo di Castelvecchio във Верона. През 1984 г. Университетът в Парма организира голяма антологична изложба, а през 1986г. представя самостоятелна изложба на Венецианското биенале, Миланското триенале и Римското квадриенале. През 1998 г. „Палацо Реале“ в Милано организира специална самостоятелна изложба. През следващата година са организирани редица важни изложби в Германия в художествената асоциация във Франкфурт, в художествения музей в Бохум и в музея за история на изкуството в Щралзунд. През 2000 г. галерия „Джо Маркони“ в Милано организира самостоятелната му изложба Homeless. Ретроспективната му изложба Sheets се провежда в галерия „Фумагали“ в Бергамо през 2002 г., а през 2003 г. излага серията творби Danza e Restauro в галерия „Джо Маркони“. Някои от най-скорошните му самостоятелни изложби се провеждат във фондация „Маркони“ в Милано (2014 г.), в галерия „Балис Хертлинг“ в Париж (2015 г.), в галерия „Кортези“ в Лугано (2016 г.) и в Лондон (2017 г.).
Той създава множество скулптури за обществени и частни пространства, включително за хотел „Белвю“, Малчезине, Верона (1988 г.); за главното командване на финансовата полиция, ул. „Via XX Settembre“, Рим (1995 г.); за круизния кораб Costa Victoria, Генуа (1996 г.); за Casa Zanaria, ул. „Rue de Bièvre“, Париж (1998 г.); Soundtrack, за щаба на компанията за енергийна инфраструктура „Snam S.p.A“, Сан Донато Миланезе, Милано (1999 г.); Box, за Кашина Манджагрупа, Дземе, Павия (2001 г.); Sheet, за магазина на мебели „ACF Bergamo“, Брембате Сопра, Бергамо (2002 г.); Danza на площад „Пиаца Амендола“, Милано (2006 г.); и Sprigionamenti за комплекса „Негомбо“ в залива Сан Монтано, Иския (2015 г.). През 2008 г. става член на Националната академия „Сан Лука“.
Парди умира през 2012 г. През следващата година са създадени културна асоциация и архив в негова памет.
