Джозета Фиорони е родена в Рим през 1932 г. Родена в семейство на художници – баща ѝ е известен скулптор, а майка ѝ е опитен художник и професионален кукловод – Фиорони е почти предопределена да стане важна фигура в изкуството от средата на ХХ век. Вдъхновена и подкрепяна от обкръжението си, тя се записва в Римската академия за изящни изкуства, където се запознава с Тоти Шалоя – влиятелна фигура в нейната кариера.
Нейното поколение бързо създава колективи и международни мрежи. Тя е една от малкото жени, членуващи в Scuola Romana (включваща Франко Анджели, Марио Скифано, Тано Феста, Франческо Ло Савио, Фабио Маури и Джузепе Унчини) – група, която се появява на артистичната сцена в Рим през 60-те години на ХХ век. Колективът се съсредоточава главно около галерия Л„а Тартаруга“ – място за срещи, където се съхраняват много от творбите му. По времето, когато Ню Йорк е по-популярна дестинация, тя редовно пътува и работи в Париж, като 1958—1963 г. е период на интензивна дейност. Благодарение на обширната си мрежа от контакти тя се среща с творци като Сай Туомбли, Вилем де Кунинг и Робърт Раушенберг, също така посещава ателието на Тристан Цара и др.
В тематично отношение Фиорони изследва женската фигура от различни гледни точки и с помощта на разнообразни средства. Най-популярните ѝ живописни цикли от 60-те и 70-те години на ХХ век включват argenti или „диапозитиви на чувствата“, които улавят популярни културни или търговски образи чрез използването на алуминий и сребърен емайл. Въпреки успеха си художничката, водена от творчески експерименти, прекъсва цикъла си, за да постави амбициозен пърформанс, озаглавен La Spia Ottica. От този момент нататък изкуството ѝ става по-интерактивно, тъй като тя се стреми да се обърне към публиката както по директен, така и по индиректен начин. Фиорони редовно се опира на добре познати приказки и легенди, за да намери обща основа, с която да взаимодейства. С акцент върху вечни литературни творби възниква сътрудничество с писатели и поети като Паризе, Черонети, Абразино, Дзандзото и Гарболи, което води до създаването на творби на хартиен носител и твоби, подобни на книги – предмет на отделна ретроспективна изложба в Националния институт за графичен дизайн в Рим през 1990 г. След като този етап е вече зад гърба ѝ, Фиорони се насочва към керамиката, киното и скулптурата.
Работите на Фиорони са излагани в цял свят в различни среди. Първата ѝ самостоятелна изложба е през 1957 г. в галерия „Монтенаполеоне“ в Милано. Галерия „Ла Тартаруга“ е домакин на множество изложби през 60-те и 70-те години на ХХ век. През този период тя участва и в знакови групови изложби като Nuove Tendenze in Italia в Galleria del Naviglio, Милано, (1966 г.) и Vitalità del negativo nell’arte italiana 1960/70 в „Палацо деле Еспозициони“ в Рим. Други важни самостоятелни изложби се провеждат в Galerie Breteau, Париж (1963 г.), Galleria del Naviglio, Милано (1965 г., 1967 г., 1969 г. и 1971 г.), галерия Modern Art Agency, Неапол (1968 г.), галерия „Ил Пунто“, Торино (1970 г.) и Galleria de’ Foscherari, Болоня (1974 г.). През 1972 г. е организирана ретроспективна изложба в Центъра за визуални дейности в „Палацо деи Диаманти“ във Ферара. Фиорони участва във Венецианското биенале през 1956, 1964 и 1993 г. През март 2003 г. в град Рим е организирана обширна ретроспективна изложба в Museo dei Mercati di Traiano, озаглавена La Beltà, opere dal 1963 al 2003. Друга обширна ретроспективна изложба е организирана през март 2004 г. от Центъра за съвременно изкуство в Парма. През 2013 г. е първата ѝ самостоятелна изложба в Северна Америка в The Drawing Center в Ню Йорк: Giosetta Fioroni: L’Argento, която ще бъде повторена в Националната галерия за модерно и съвременно изкуство в Рим. През май 2017 г. тя е поканена да участва в изложба на фризови проекти на изложението Frieze в Ню Йорк. През 2021 г. тя е обект на двойна изложба в галерия „Канавиело“ в Милано: една, посветена на творчеството ѝ от 60-те и 70-те години на ХХ век, и друга – на по-новите ѝ художествени разработки.
Фиорони живее и работи в Рим.
