Джон Хабърд е роден в Кънектикът през 1931 г. Преди да започне да се занимава с изкуство, той учи английски език в Харвардския университет, след което отбива тригодишна военна служба в Япония по време на Корейската война. След завръщането си Хабърд учи в Студентската лига по изкуствата в Ню Йорк, подобно на много други творци по онова време, сред които Калдер и Джъд, да споменем поне двама. Сред учителите на Хабърд там е изключително влиятелният художник абстракционист Ханс Хофман, а с него в един клас и на една скамейка са имена като Лий Краснър, Хелън Франкенталер, Робърт де Ниро старши, Рей Иймс и Джаксън Полък. По-късно в кариерата си Хабърд ще облече преподавателската тога в училището по изкуствата в Камбъруел (1963—1965).
По това време модерността се въплъщава от европейските постижения, затова след завършването на Лигата Хабърд се премества в Рим. Времето, прекарано там, преминава в пътувания, рисуване и хранене. От Италия Хабърд се премества в Англия, която посещава за първи път през 1958 г. и където в крайна сметка се установява – в Дорсет. Подобно на много други художници от неговото поколение, първоначалната му спирка е колонията на художниците в Сейнт Айвс и неустоимият пейзаж на околността. Пейзажът ще има значително присъствие в творчеството на Хабърд и занапред като жанр, към който той подхожда по неповторим начин, като отдава предпочитание на конкретните преживявания пред конкретните места.
През 60-те години на ХХ век Хабърд си сътрудничи с театралния свят и работи като художник на костюми и сценограф за различни балетни трупи, като „Le Baiser de la fée“ на Холандския национален балет в Амстердам през 1968 г., създава костюмите и декорите за „Мидсамър“ на Кралския балет в Лондон през 1983 г., както и за „Силвия“ на Кралския балет в Лондон през 1985 г. През 1990 г. е гост-художник в Националната галерия на Малайзия.
Успоредно с това репутацията му на местно ниво в Обединеното кралство расте, което се изразява в наличието на много възможности за изложби и изяви: Център за ново изкуство, Лондон (1960—1961, 1963, 1965, 1967, 1969—1975), Университет Лестър (1964), Колеж „Света Катерина“, Оксфорд (1966), Художествена галерия на Абърдийн, Галерия „Икон“, Бирмингам (и двете 1975), Галерия „Нюлин“ (1978), „Фишер Файн Арт“, Лондон (1979 и 1984). Успехът му е възнаграден със самостоятелна изложба в Музея за модерно изкуство в Оксфорд през 1985 г. и с голяма ретроспекция в Центъра за британско изкуство в Йейл, Ню Хейвън, Кънектикът, през 1986 г.
90-те години на ХХ век и 2000-те години, вследствие на нарастващия интерес към творчеството на Хабърд, са белязани от множество обществени поръчки. Инсталация за фоайето на централата на „Смит и Нефю“ в Лондон (1995 г.), болница Дорчестър (1990 г.), ферма „Чарлстън“, Съсекс (1995 г.), колекция Ротшилд, имение Уоддесдън (2000 г.), бизнес училище „Сейд“, Оксфорд (2005 г.) и Кралски паркове, Лондон (2008 г.).
Хабърд умира през 2017 г.
