Джузепе Салватори е роден в Рим през 1955 г. Неговите артистични търсения са обяснение в любов и преосмисляне на авангардното италианско изкуство от XX век. Оригиналността на творчеството му се крие в необвързващата принадлежност към множество съвременни течения, без да се придържа твърде стриктно към никое правило. И въпреки това, за разлика от голяма част от постмодерното изкуство, неговият поглед към миналото не е циничен, а искрен и метафизичен. През 80-те години хибридната му естетика го извежда начело на движението Nuova Figurazione.
Черпейки от различни източници, абстрактното и фигуративното се съчетават в изобразяването на общоприети тематики като сгради, натюрморти и пейзажи. Калиграфията извира естествено от линейните му творби, мапингът напомня на картография, а символизмът присъства силно под формата на знаци, икони и други идеограми. Съпоставянето на тематиките предава контраста между природа и култура, а като цяло свободната композиция от цвят, мотив и изображение напомня на европейския сюрреализъм.
В края на 80-те години Салватори преминава към работа с темпера. Този преход не само му дава възможност да твори в много по-големи мащаби, но и го кара да се откаже от плоските монохромни картини, да комбинира непрозрачни и лъскави цветове и да създаде визуално и структурно усещане за дълбочина. Подобни творби са представени за първи път на Венецианското биенале през 1990 г.
В по-общ план кариерата му се отличава с редовни изложби. През 1980 г. той участва в две публични изложби, посветени на най-новите тенденции в съвременното италианско изкуство: i Nuovi-Nuovi в Общинската галерия за модерно изкуство в Болоня и Italiana: la nuova immagine в Лоджета Ломбардеска във Ферара. Преди да се появи във Венеция през 1990 г., той прави изложба на биеналето в Анкара през 1986 г.
Салватори живее и работи в Рим.
