Доминик Созолик е роден в Орнан през 1950 г. Той обича изкуството от ранна възраст, но получава истинско откровение, когато започва да посещава музеи; тогава започва да създава собствени творби. След като завършва бакалавърска степен по науки, около 1971 г. Созолик учи в Париж, за да може да стане преподавател по изкуство. Практическите курсове се провеждат Ecole Nationale des beaux-arts в Париж, а техническите занятия – в Сорбоната, Института по изкуство Censier и Collège de France. По време на техническите занятия Созолик е особено повлиян от уроците на Рене Хюиг.
По време на това обучение офортите се явяват като откровение за твореца. Той възприема офортите като основно средство за изразяване и тази техника става център, около който той развива стила си. След една година задължителна военна служба Созолик е назначен за преподавател по изящни изкуства в Страсбург, където ръководи, наред с другото, обществените семинари за офорти „Estampe du Rhin“ и разделя времето си между преподаване и творчество. Двойното му амплоа му позволява да се среща с местни творци и с колекционери на офорти като Адриен Шефер и Робер Стелен.
Созолик счита, че предпочитаната от него техника на офорти е самодостатъчна форма на изкуство, управлявана от свои собствени правила и чувствителност. Изобразените по този начин сюжети, трябва да бъдат възпроизведени в идеална хармония с избраната техника. Стилът, емоцията и смисълът не се постигат чрез изваждане по същия начин, както чрез добавяне. Материалът, дълбочина и гравирането налагат присъщите си съображения, свързани с експресивността, които трябва да бъдат разбрани и зачитани. Созолик определя това като диалог между осезаемото и неосезаемото— – дихотомия, към която се стреми цялото му творчество.
В това си качество творчеството му се отличава с целенасочен анахроничен аспект, който отразява времевото естество на офортите като техника, при която времето спира и се дава възможност на мисълта, ръката, инструментите и материалите да взаимодействат в симбиоза. Сюжетите на творбите на Созолик подчертават това усещане за безвремие, а музикалните партитура, животните от фермата, отворените книги и прозрачните стъклени изделия напомнят за натюрмортите от миналите векове.
