Дьорди Лантош е родена в Hódmezővásárhely през 1953 г. Тя учи в Magyar Képzőmļvészeti Főiskola (Унгарски университет за изящни изкуства) в Будапеща (1971–1976 г.), където се среща с бъдещия си съпруг и творчески партньор Ищван Матеи.
Тъй като и двамата произхождат от скромни семейства като деца на търговци в селските райони, те възприемат една типична унгарска философия на неутралитет. Всъщност, въпреки че в Унгария и Европа се водят борби за изящните изкуства не само между „изми“, стилове и тенденции, но и между хора и групи през десетилетията около началото на хилядолетието, Лантош остава вярна на мотото: „Свободата на преценка е по-добрата част от доблестта“. Както тя, така и съпругът ѝ следват свой собствен път, като същевременно все пак успяват да останат актуални и да произвеждат подходящо за контекста изкуство.
В нейната работата са тясно и неразривно свързани два аспекта: благородно намерение да се покаже нещо, което е много характерно за вътрешното развитие на унгарската скулптура, както и големите, ориентирани към живота, стилизиращи, символични традиции на европейското изкуство от гърците и римляните през Ренесанса и доден днешен: Роден, Щробъл, Мещрович, Медеши и Манзу са само някои от тях.
Традицията винаги се проявява в подходяща форма, в деликатен баланс със съвремието, който се обогатява със суверенното използване на художествените практики и на собствените ѝ идеи. Тя не се губи в джунглата на формалните нововъведения. Нейното изкуство е неразделна и органична част от традиционната история на изкуството. Най-добрите ѝ произведения на изкуството имат великия дух на европейската култура. Когато става въпрос за съвременни въпроси, било то художествени или обществени, отговорът, който предлага Лантош, изглежда винаги се основава на класическите знания.
