Едуарду Батарда е роден под името Едуарду Мануел Батарда Фернандеш в Коимбра през 1943 г. Следва медицина, но напуска, за да се запише в Академията за изящни изкуства в Лисабон (1963 – 1968 г.), където се дипломира в два последователни курса по живопис през 1967 г. и 1968 г. След дипломирането си отбива военната си служба като офицер в артилерията на португалската армия от 1968 г. до 1971 г. След това завършва тригодишен следдипломен курс в Кралския колеж за изкуства в Лондон (1971 – 1974 г.) със стипендия на фондацията „Калуст Гулбенкян“. Дипломира се като магистър от Кралския колеж за изкуства и са му присъдени наградите „Сър Алън Лейн“ и „Джон Минтън“.
Веднага щом акрилът се появява в Португалия около 1965 г., Батарда го възприема като изразно средство. С помощта на тези наситени цветове, той рисува сложни панелни композиции, изпълнени в стил, наподобяващ този на книгите с комикси. Всеки панел полага различна тема, като по този начин прави възможно съвместното – и равнопоставено – съществуване на контрастиращи субекти и дискурси в една и съща творба. Батарда е силно повлиян от популярните медии и образи по време на следдипломното си обучение в Лондон, когато британското поп-арт движение започва да рециклира изрязани изображения в оригинални и понякога сюрреалистични ансамбли. Батарда използва тази възможност, за да усъвършенства и разшири акварелната си техника, като насища пигментите, подражавайки на американските комикси, от които черпи вдъхновение.
В тематичен план Батарда използва еротизма за предаване на завоалирана социална критика. По тази причина работите му предизвикват значителни полемики и спорове, а именно след изложбата му в Националното дружество за изящни изкуства в Лисабон през 1966 г. Но вместо да попречи на възхода му, този скандал – както и при мнозина от съвременниците му – помага за летящия старт на кариерата му. Други изложби, например Novas Iconológicas, проведена в галерия „Bucholz“ през 1967 г. и O Erotismo na Arte Moderna Portuguesa, проведена през 1977 г., циментират стратегията на провокации на Батарда, като стават причина за отрицателни реакции както от страна на пресата, така и на обществеността. Творбата му No Chão Que Nem Uma Seta, нарисувана през 1975 г., вероятно улавя най-добре критическото качество на този период.
През осемдесетте години на ХХ век художникът се завръща към акрилите, като удебелява последователни слоеве боя, за да създаде хроматична повърхност сама по себе си. Върху тази повърхност художникът започва все повече да рисува и вписва загадъчни послания. По-късно Батарда преминава от наративна фигуралност към ефирна абстракция, с размити значения, които изследват природата на линията, на движението, на цвета и пространството, както в Néctar, нарисувана през 1984 г. Приблизително по това време става преподавател в Школата за изящни изкуства в Порто.
Трайното влияние на Батарда и уважението към него отчасти се дължат на множество ретроспективни изложби: през 1975 г. във фондацията „Калуст Гулбенкян“, Лисабон; през 1998 г. в Центъра за модерно изкуство при фондацията „Калуст Гулбенкян“, Лисабон; през 2009 г. в Центъра за изкуства „Мануел де Бриту“, Алжеш, Оейраш (Лисабон); през 2011 г. в музея „Сералвеш“, Порто; през 2010 г. в Центъра за модерно изкуство при фондацията „Калуст Гулбенкян“, Лисабон; и през 2016 г. в Градския музей на Лисабон;
