Емилио Ведова е роден във Венеция през 1919 г. Роден в семейство на занаятчии, той започва първо да работи във фабрика, преди да чиракува за фотограф и в ателие на декоратор. Самоук и със страст към живопистта, той твори непрестанно през 30-те години. Скиците му от този ранен период, които документират пътешествията му, носят знака на нервната линейност, която се превръща в отличителен белег на творчеството му.
Родният му град играе специална роля в естетическото му развитие. Венецианската традиция, във всичките си форми, си проправя път до стила му. Редом с международни влияния като Рембранд, Гоя и Домие, творчеството му напомня на Тициан, Тинторето, Гуарди и бароковата венецианска архитектура, от която той черпи особено чувство за динамизъм.
В края на 30-те години той посещава свободен курс по голотата в изкуството във Флоренция. Творби, вдъхновени от този период, са изложени десетилетие по-късно в галерия „Онгания“ във Венеция, редом с натюрморти и други творби. Именно през този период Ведова също така развива широка мрежа от контакти в света на изкуството. Той се запознава с групата Коренте (1942—1943 г.), която включва Ренато Гутузо и Ренато Бироли. Този период обаче е прекъснат от Втората световна война и Ведова се присъединява към съпротивата в Рим и се бие в хълмовете на Пиемонт. През 1946 г. той подписва манифеста на реалистите Oltre Guernica и съосновава Nuova Secessione Italiana във Венеция, предшественик на Fronte Nuovo delle Arti.
Като член на тези колективи той създава пастелни творби, които му позволяват да изрази породените от войната силни чувства, които той ще продължи да канализира в работата си години наред. Тези творби са изложени на Венецианското биенале през 1948 г., където Ведова също така има своя собствена изложбена зала през 1952 г.
През 50-те години Ведова започва прочутата си поредица Clash of situations, Cycle of protest и Cycles of nature. Тя се оказва важна стъпка към международното признание и води до участието му в първото издание на биеналето в Сао Пауло през 1952 г., където печели награда, благодарение на която прекарва три месеца в Бразилия. През същата година Родолфо Палукини организира и курира първата му самостоятелна изложба в чужбина в галерията „Вивиано“ в Ню Йорк, където Ведова излага своите „черни геометрии“.
По-късно през същото десетилетие художникът продължава да разширява мрежата си от контакти, като се присъединява към Групата на осмината. Тази принадлежност бележи преход от строги геометрични проекти към по-неформално, жестово и романтично експресивно абстрактно изкуство. За Ведова това е момент на катарзис, тъй като успява да изрази по по-чист и по-искрен начин протеста, страха и напрежението, които го преследват до онзи момент.
През 1961 г. започва работа по цикъла Plurimi. Тази поредица творби е разделена между Венеция (1961—1963 г.) и Берлин (1963—1964 г.). Той решава да се премести в Германия, за да задоволи желанието си да се изправи срещу тревожността си и да изпита лично страховете и социалните напрежения, които назряват в града. През този период Ведова също така се възползва от някои чудесни възможности: През 1963 г. е представен на изложбата Contemporary Italian Paintings в Австралия, а през 1963—1964 г. излага свои творби на изложбата Peintures italiennes d’aujourd’hui, която обикаля Близкия изток и Северна Африка.
Ведова умира през 2006 г., но творчеството му продължава да вдъхновява новите поколения посредством множество посмъртни самостоятелни изложби. Сред най-скорошните са: Emilio Vedova Immagini del Tempo 1936–2006, „Палацо Реале“, Милано (2019 г.); Emilio Vedova by Georg Baselitz, фондация „Емилио и Анабианка Ведова“, Венеция (2019 г.); Historical Survey, галерия Thaddaeus Ropac, Париж (2018 г.); Solo, Museo Novecento, Флоренция (2018 г.); Emilio Vedova from the Collections of Castello di Rivoli Museum of Contemporary Art, Риволи, Торино (2018 г.); Emilio Vedova: De America, фондация „Емилио и Анабианка Ведова“, Венеция (2017 г.); Georg Baselitz – Emilio Vedova, Museum Küppersmühle, Дуйсбург, Германия (2016 г.); Emilio Vedova: Drawings, фондация „Емилио и Анабианка Ведова“, Венеция (2016 г.); Emilio Vedova & Georg Baselitz, галерия Thaddaeus Ropac, Залцбург, Австрия (2015 г.); Frammenti Expo ‘67: Emilio Vedova, Magazzini del Sale, Венеция (2015 г.); Vedova in tondo, Spazio Vedova, фондация „Емилио и Анабианка Ведова“, Венеция (2014 г.); Vedova Plurimo, Museo Correr/Ca’ Rezzonico – музей за венецианско изкуство от XVII в./Ca’ Pesaro, Венеция (2013 г.); Emilio Vedova… Cosiddetti Carnevali…, Spazio Vedova, фондация „Емилио и Анабианка Ведова“, Венеция (2013 г.); Emilio Vedova ‘Teleri 1981-1985’, Spazio Vedova, фондация „Емилио и Анабианка Ведова“, Венеция (2012 г.); Lacerazione: Plurimi/Binari ‘77/’78, Spazio Vedova, фондация „Емилио и Анабианка Ведова“, Венеция (2012 г.); Emilio Vedova 1961 & 1984, Magazzini del Sale, Венеция (2011 г.); … in continuum, compenetrations/transferred ‘87/’88, Spazio Vedova, фондация „Емилио и Анабианка Ведова“, Венеция (2011 г.); и Emilio Vedova Scultore, Spazio Vedova, фондация „Емилио и Анабианка Ведова“, Венеция (2010 г.).
