Емилио Тадини е роден в Милано през 1927 г. Въпреки че е признат като художник, Тадини следва литература в Католическия университет на Светото сърце в Милано.
Именно посредством писането Тадини започва да изгражда репутацията си през 1947 г., като сътрудничи на списание Il Politecnico, за което пише La passione secondo Matteo. Страстта му да пише и да издава никога не намалява. От 1963 до 1993 г. издава четири романа и една стихосбирка. През 1992 г. започва да пише за изкуство и литература за всекидневника Corriere della Sera. През 1997 г. става водещ сценарист и водещ на предаването Contesto по телевизия Tele+. От 2000 до 2001 г. сътрудничи на културните издания на швейцарско-италианската телевизия „RSI“ и на „Rai“, наред с други. През този период той също така превежда важни литературни произведения от XIX и XX в., включително творби на Стендал, Паунд, Елиът, Селин и Фокнър за различни италиански издателства.
Писателската му дейност му носи няколко значими награди: през 1987 г. получава наградата „Кампиело“ за The long night, а през 1993 г. – националната награда „Rhegium Julii“ за The storm. Романът печели и наградата „Бергамо“ през 1994 г., след което пиеса по него е поставена в театър „Франко Паренти“ в Милано.
Успоредно с дейността си като критик и писател от края на 50-те насам Тадини започва да рисува. Творчеството му се развива на няколко етапа. Влияние върху него оказват английските попарт художници (а именно Питър Блейк, Дейвид Хокни и Алън Джоунс) и живописта на Де Кирико и Пикасо, които го вдъхновяват за все по-изтънчени тонове и фигури като от сънища. За по-фовистични и цветни влияния той се обръща към източници, намиращи се по-близо до дома му, като например Валерио Адами.
Първата самостоятелна изложба на Тадини се провежда в „Галерия дел Кавалино“ във Венеция през 1961 г., последвана от групова изложба с Марио Скифано, Валерио Адами и Лучо Дел Пецо в тъкмо отворената галерия „Студио Маркони“ в Милано през 1965 г. Поканен е да представи свои творби на Венецианското биенале през 1978 г. и 1982 г. През 1986 г. в „Ротонда дела Безана“ в Милано се провежда голяма самостоятелна изложба на неговите творби. От есента на 1995 г. до лятото на 1996 г. в музеи в Щралзунд, Бохум и Дармщад се провеждат големи ретроспективни изложби.
През 2001 г. е организирана последната му ретроспективна изложба в „Палацо Реале“ в Милано. Тадини умира на следващата година, но творчеството му е все така актуално. През 2004 г. фондация „Кориере дела Сера“ организира конференция в негова памет, озаглавена Le figure, le cose в „Палацо Реале“, която представя приноса на водещи фигури от света на културата, изкуството и журналистиката, като Феручо де Бортоли, Умберто Еко, Паоло Фабри, Валерио Адами и Карло Артуро Куинтавале. Еко, който е близък на Тадини, го описва като „писател, който рисува, и художник, който пише“. През пролетта на 2005 г. музеят „Вила Деи Чедри“ в Белинцона представя голяма посмъртна ретроспективна изложба на творчеството му. През 2008 г. Франческо Тадини и Кармела Скализе отварят музей – „Спацио Тадини“ – в негова памет в Милано с постоянна изложба на творчеството му като художник и като писател.
