Емо Веркерк е роден в Амстердам през 1955 г. През 1977 г. Веркерк, тогава студент по философия в Университета в Амстердам, попада на интервю на Франсис Бейкън от Дейвид Силвестър. Това запознанство с английския майстор бележи повратна точка: Веркерк решава да създаде форма на рисуване, която описва като „философия на практика“. Той пресъздава три рисунки на Бейкън след откритието си и се записва година по-късно в „Ateliers ’63“.
През цялата си кариера Веркерк остава неотстъпчиво верен на това, което по онова време е широко възприето като излязъл от употреба жанр: портретите. Той рисува портрети на прочути личности като Едгар Алан По, Франк Запа, Аби Варбург и Уолъс Блек Елк, но също и на по-малко известни или неизвестни писатели, философи, карикатуристи, музиканти, илюзионисти и дори шамани. Както казва художникът, „Моите портрети могат да се разглеждат като алегоричен дневник: хората, които изобразявам, представляват мисли или идеи, които занимават ума ми или са ме впечатлили. Става дума за емпатия. Гледай на нея като на атрибут, подарък за изобразения“.
И въпреки това Веркерк е толкова неотстъпчив по отношение на представянето на тези портрети, колкото е и верен на предпочитания от него жанр. Фотографското сходство е твърде лесно. Твърде самодоволно. Художникът предпочита интерпретативното изобразяване, включващо превръщането на истински личности в персонажи в графичния свят на Веркерк. Тази промяна във възприятието е представена като такава на зрителя. Действително отличителният му стил не е толкова подробен, колкото може да се очаква в света на портрета, и поради това устоява на пасивното разпознаване, като въвлича зрителя.
Сред самостоятелните изложби на Веркерк са: Graag of niet / Love me or leave me, Gemeentemuseum, Хага (2015 г.); Belle van Zuylen, Willem Baars Projects, Амстердам (2015 г.); Emo Verkerk, Fries Museum, Леуварден (2000 г.); Nass und Trocken, Brandenburgische Kunstsammlungen, Котбус (1999 г.); Schilderijen, aquarellen en objecten, Art & Project, Слотдорп (1999 г.); Emo Verkerk, Stadsmuseum Ворден, Ворден (1997 г.); Emo Verkerk, Stedelijk Museum, Амстердам (1988 г.), Emo Verkerk, Marian Goodman, Ню Йорк (1982 г.).
Творчеството на художника е представяно в множество групови изложби, включително: Held op sokkel, Haags Historisch Museum/Museum de Gevangenpoort, Хага (2015—2016 г.); Wrijving van gedachten, Antwerpen-Zundert Het Vincent van Gogh Huis, Зюндерт (2015 г.); Facing Nature, Museum Belvédère, Херенвен, Ораньевауд (2014 г.); Rob Birza, Morgan Betz, Frank Koolen, Joseph Semah en Emo Verkerk, Willem Baars Art Consultancy, Амстердам (2011 г.).
