Енеко Фраиле-Угалде е роден през 1968 г. в Рентерия, близо до Сан Себастиан. Още от съвсем малък бъдещият художник изпитва неудържимо влечение към изкуствата, като пластичните изкуства, музиката и литературата образуват трите основни оси. Непосредствен израз на дарбата му за натуралистично изобразяване са „разпознаваемите“ портрети, с които 10-годишният Фраиле се гордее и които показват първата му тема — неговия баща. Естествено когато настъпва моментът да избере академична дисциплина, Фраиле избира изящните изкуства, като следва в Университета на страната на баските от 1986 г. до 1989 г. Художникът прекъсва следването си за творчески отпуск, по време на който прекарва една година в бразилската джунгла, иронично откъснат от всякакви художествени изразни средства. При завръщането си в Европа през Париж той попада на една книга за художествената реставрация, която поразява художника като откровение след едногодишния му живот в изолация. Продължава академичното си образование в Университета на Гранада, където специализира реставрация на живопис от 1991 г. до 1993 г., преди да замине със стипендия за Киев, за да учи реставрация на православна иконопис. Вече изцяло потопен в този технически занаят и в страстта си, той следва в Университета на Нортумбрия от 1998 г. до 2000 г., за да специализира допълнително реставрация върху хартиени носители и материали.

Обогатен с това задълбочено техническо ноу-хау, Фраиле намира работа за някои от най-известните институции в английската столица, например Тейт. Макар че към този момент реставрацията е взела превес над собственото творчеството като основния занаят на Фраиле, негова приятелка го моли да направи портрет на семейството ѝ. След години концептуално творчество (в Испания в периода след диктатурата) и реставрация, за Фраиле е станало нещо рядко да държи черта в ръка. И все пак веднага щом четката се докосва до платното, образът оживява, оформен чрез техническите знания, които е натрупал през професионалната си кариера. Цветовете представляват пигменти, контекстуализирани в история, техниките и методите са вкоренени в конкретни епохи и движения. Създадената картина е предадена на и изложена в Националната портретна галерия в Лондон.

Слуховете се оказват ефикасна професионална стратегия в един град и една страна, изцяло потопени в традицията на портретната живопис. От политици до военните и буржоазията, поръчките се превръщат в нещо обичайно за Фраиле. Самият той се озовава в Брюксел, където нещата се подреждат с помощта на сходен подход на работа в мрежа. Първата му престижна поръчка в белгийската столица е от Херман де Кро. По традиция се рисуват портрети на председателите на федералния сенат, но политикът се опитва да намери нещо, което да пасва в художествено отношение. Без да има какво да губи, вече бившият реставратор и настоящ портретист пише на политика, като му предлага да го посети в ателието. От този момент насетне се отварят вратите към политическите сфери в Брюксел, което довежда до продължаващото сътрудничество на Фраиле с Европейския парламент.

В техническо отношение Фраиле предлага непретенциозно определение на портретната живопис и приликата; той я описва като разказване на историята как светлината пада върху всеки модел. Художествената му намеса, начинът, по който улавя историята си, е в грижата и вниманието, които посвещава на модела си. Независимо дали става дума за модел на живо, за съставен образ от стотици снимки или за един-единствен визуален източник, Фраиле влага много време и енергия, за да разбере кого изобразява. Тук се крие истинската почит към неговото изкуство. Като оставим настрана техническите аспекти, именно през очите – средоточието на сетивата ни на възприятие – портретистът улавя душата на своя модел. Наоколо елементите губят очертанията си ту на фокус, ту размазано, като Фраиле прилага собствената си субективност, за да подчертае неподозираната натуралистична магия на художническата правдоподобност. С помощта на маслени бои, исторически пигменти, розови тонове и сенки художникът нанася безброй невидими подписи върху странни изображения – от сянката на косъма до текстурата или цвета на възела на вратовръзката.