Ерик Хьоглунд е роден в Карлскруна през 1932 г. Започва артистичното си пътуване на крехката 16-годишна възраст, като учи рисуване и живопис (в класа на Фриц Сьострьом), а по-късно — скулптура (в класа на Роберт Нилсон) и графичен дизайн (в класа на Харалд Салберг) в Konstfack, Шведското училище по изкуства, занаяти и дизайн в Стокхолм, като завършва през 1952 г. Все така действайки изпреварващо, той се жени на 21-годишна възраст за състудентката си Маерит Левин, първата му съпруга. Създават голямо семейство и може би затова семейният живот оказва толкова често и явно влияние върху неговото изкуство.
Основната повратна точка в живота и художествената му кариера настъпва през 1953 г., когато Ерик Росен, директор на стъкларска фабрика „Бода“, прави запитване в художественото училище за млад стъклар. Въпреки липсата на значителен опит, Хьоглунд приема предизвикателството. В крайна сметка той остава в стъкларска фабрика „Бода“ в продължение на 20 години и оставя незаличима следва върху шведската стъкларска практика. Имал желание да се учи, но тъй като не искал да смущава квалифицираните работници, се упражнявал в издухване на стъкло и други техники през нощта.
Първата стипендия го отвежда през 1954 г. в родните места на класическото изкуство, Гърция и Италия. При завръщането му неговата практика, която все още е в процес на развитие, вече е привлякла вниманието на шведския Национален музей, който закупил няколко от произведенията му в очакване на голяма предстояща изложба.
Едновременно неконвенционална и първична — баланс, постигнат през 50-те години на миналия век, работата на Хьоглунд предизвиква голям дебат сред стъкларските кръгове. Преднамерено дефектната му, цветна и с множество мехурчета фигуративност изобразява лица, животни и други разпознаваеми мотиви и се превръща в негова художествена запазена марка. Въпреки че творбите му не пожънват веднага успех в специализираните магазини, техните уникални качества озадачават много ентусиасти по онова време. Въпреки това директорът на „Бода“ имал непоколебима вяра в Хьоглунд. И с право, тъй като неговото протеже получава престижната датска награда „Ланинг“ през 1957 г. Признанието слага край на застоя в продажбите както в Швеция, така и в международен план.
След 20 години в „Бода“ Хьоглунд напуска фабриката (1973 г.), за да преследва интересите си в областта на металообработването и дърводелството.
В хода на кариерата си стъкларят създава около 150 публични творби под формата на големи стенни стъклени прозорци в църкви, училища и други обществени сгради. Нарастването на популярността на стъкларството през 80-те години на миналия век позволява на Хьоглунд да затвърди международната си репутация.
Въпреки влошаването на здравословното му състояние, в края на 80-те и през 90-те години на миналия век Хьоглунд продължава да създава предимно езотерични композиции до смъртта си през 1998 г.
