Ерик Шиле е роден в Рожнява, Словакия, през 1978 г. Той учи в Академията за изящни изкуства и дизайн в Братислава при проф. Иван Цудай и се дипломира през 2006 г.
Един-единствен поглед върху една от картините на Шиле е достатъчен, за да се разбере, че художникът е продукт на своята околна среда и на епохата, в която живее. Но Шиле реагира и на двете с критично око. От естетическа гледна точка, влиянието му е толкова голямо, колкото и очевидно: комикси, анимационни филми, видеоигри, улично изкуство, графити, татуировки, реклама, политически послания и други аспекти на уличната и популярната култура. Той съчетава всички тези елементи в сюрреалистични композиции, които са мрачни в цветово отношение и като тематика. Това може да доведе до дадаистки композиции, подобни на „Лодката на Данте“ на Делакроа, Арнолд Бьоклин и „Южен парк“, като всички те присъстват в картините „Последната лодка“ (2009 г.) или „Здравей, история“ (2010 г.).
Шиле има отличителен стил, който се базира на смели акрилни цветове, които той напластява на гладки слоеве. Неговият щрих е толкова точен и ясен, че сякаш изчезва, сякаш произведението е резултат от спрей и шаблон, а не от традиционните движения за размазване на боята. Всички останали пръски, капки и линии са напълно умишлени. Напоследък обаче тенденцията за несъвършенство придава по-голямо усещане за ръчна работа при някои от неговите творби.
Тази целенасочена перфектност на техническото изпълнение, която имитира цифровата дефиниция на много от неговите влияния, подчертава тематичните жестокости, с които Шиле се бори. Неговите главни действащи лица – анимационни герои и животни, често биват представяни в мрачни сценарии, включващи унищожаване или изтезания, както и всеобщи непосредствени заплахи. Често опасността е синоним на някои по-абстрактни реалности, като например капитализма, глобализацията, цифровизацията, потреблението и други последици от съвременното общество. Като включва толкова много аспекти на съвременната поп култура и свързаните с нея потребителски стоки, Шиле ги раздробява както метафорично, така и буквално. Сред проявите на насилие, които той представя, анатомичните дисекции са често повтарящ се елемент, например в неговата творба „Анатомия“ от 2015 г. Тези визуални знаци са средствата, чрез които Шиле извършва аутопсия на заобикалящата ни среда, без да предлага ясна лична перспектива.
Последните му изложби включват: Vitra Collector’s Lounge, галерия DSC, Прага (2017 г.); Error, „Кунстхале“, Братислава (2017 г.); Ерик Шиле, галерия ODD, Бадунг, Бали, Индонезия (2016 г.); Nature 2.0, съвместно с Хайке Шефер, галерия „Кро Арт“, Виена (2016 г.); Anatomy of Quandary, галерия „Минзухар“, Братислава (2015 г.); Finally, съвместно с Борис Сирка, „Ателие XIII“, Братислава (2015 г.); Sleeping water II, галерия „Шемниц“, Банска Щявница, Словакия (2015 г.); Nestálosť molekúl (Instability of Molecules), съвместно с Петер Квицала, Казарне/Културпарк, Кошице, Словакия (2015 г.); и Sleeping water, галерия „Плюсминуснула“, Жилина, Словакия (2015 г.).
Наградите включват: наградата „Млад художник“ на фонд „Татра банк“ (2010 г.); първо място в конкурса по живопис на фондацията VÚB (2009 г.); трето място в конкурса по живопис на фондацията VÚB (2006 г.); награда от Четвъртия младежки салон в град Злин, Чехия (2006 г.).
Той е награден с творчески престой в: Banská St a Nica, Банска Щявница, Словакия (2012 г.); Youkobo Art Space, Токио (2013 г.); Tannery Arts Center, Санта Крус, САЩ (2014 г.); и Slow Punch, Кангу, Бали, Индонезия (2016 г.).
Шиле живее и работи в Братислава.
