Жак Лакомбле е роден в Брюксел през 1934 г. Самоук във всички художествени практики, с които се занимава, той създава творчество с най-различни средства – рисунки, живопис и поезия – но изцяло в областта на сюрреализма. Това се обяснява отчасти с възхищението му от Немския романтизъм, с който Лакомбле се среща за първи път на 15-годишна възраст и който подтиква младия художник да проучи музиката на Рихард Вагнер и Густав Малер, символизма на Шарл Бодлер, Стефан Маларме и Артюр Рембо, политиката на Карл Маркс, психологическите теории на Зигмунд Фройд и загадъчните знания на източните култури. Този период съвпада с първите му живописни картини, вдъхновени от откритията на Джорджо Де Кирико, Макс Ернст, Василий Кандински и Пит Мондриан.
В областта на поезията, след ранното влияние на Жак Превер, откриването на Андре Бретон и автоматичното писане бележи повратна точка и пробив, въпреки че прави впечатление и влиянието на някои по-близки, белгийски примери за подражание като Метерлинк. За първи път публикува в издателство L’Empreinte et la Nuit.
Петдесетте години на 20-ти век са важно десетилетие за Лакомбле. През 1952 г. той с удоволствие прави първата си изложба в Galerie Saint-Laurent в Брюксел – място, известно с това, че открива нови таланти. След няколко години се запознава със знаковата фигура на белгийския сюрреализъм Рене Магрит и започва често да се среща с поети от същото течение, например Е. Л. Т. Месенс, Ашил Шаве, Марсел Аврен, Марсел Лекон и Пол Нуже. През 1956 г. се запознава с човека, който стои зад периодичното издание Phases, Едуар Жаге, и започва да участва в инициативи за популяризирането му в Северна и Южна Америка и в цяла Европа – едно сътрудничество, което продължава до 1966 г. През същия период Лакомбле създава собствено списание, Edda, от което излизат пет броя в периода от 1958 г. до 1965 г.
След като се запознава с Андре Бретон през 1958 г. Лакомбле се установява за една година в окръг Катар в югозападна Франция, където се затвърждава приятелството му с Жан Тирселен, Адриен Дакс и Кристиан д’Орже. Благодарение на позицията си на човек между Брюксел и Париж участва в най-значимите моменти на международната сюрреалистична живопис и поезия.
През 1955 г. участва в изложбата L’Apport wallon au surréalisme в Музея за изящно изкуство в Лиеж. През 1959 г. негови работи са част от изложбата Mostra Internazionale del Surrealismo, организирана от Галерия Шварц в Милано. През 1961 г. работите му са показани в Ню Йорк в рамките на изложбата Le Domaine des enchanteurs в галерия Д’Арси. През 1964 г. Центърът за изящни изкуства в Брюксел организира цялостна изложба в чест на 30-тия му юбилей. Следващата година той е в Париж за изложбата Exposition des Surréalistes. През 1980 г. се провежда първата му ретроспективна изложба в Познан и Варшава в Полша. Подобна изложба има и в Музея на изкуствата на Иксел в Брюксел през 1983 г. За да отбележи 60-тата годишнина от художествената му дейност, Музеят за изкуства и история на Сен-Бриюк (Бретан) организира ретроспектива през 2009 г. В чест на 80-тия юбилей на Лакомбле през 2014 г. Галерия Кадри в Брюксел организира ретроспективна изложба на творчеството му под името „Images de 1951 à 2013“, съпътствана от монография.
Антология на стиховете му е публикувана под заглавието „D’Ailleurs le désir“ от издателство Les Éditions Les Hauts-Fonds (Брест).
