Жан-Мишел Фолон е роден в Брюксел през 1934 г. Той започва да рисува рано – като син на търговец на хартия има лесен достъп до необходимите материали. Окуражен от ранния си талант, Фолон започва дълго художествено образование, първо в École d’Art St-Luc, а след това в École nationale supérieure des arts visuels в Ла Камбр, където изучава промишлен дизайн. Там той се запознава с максима, която ще се превърне в естетическа мантра през останалата част от неговата кариера: максимата на Миес Ван дер Рое „по-малко е повече“. През тези години на учене първите му рисунки са публикувани в местни периодични издания (Moustique и Pan).
След това преустановява ученето и напуска Париж през 1955 г., за да търси нови възможности. В продължение на пет години без прекъсване той рисува ежедневно. За съжаление резултатите от този интензивен творчески период не се радват на голямо внимание в Париж. Това обаче не обезсърчава находчивия Фолон и той се насочва към Ню Йорк, където изпраща рисунките си. Horizon, Esquire и The New Yorker публикуват тези спонтанно изпратени творби. Америка проявява интерес и Фолон откликва. Fortune, Atlantic Monthly и Time Magazine му предлагат нови възможности. От Америка през Италия до Япония и обратно във Франция художникът изгражда своя имидж.
През 1973 г., след успешното публикуване на илюстрирана версия на „Метаморфозата“ на Кафка, Фолон е избран да представлява родната си Белгия на Биеналето на изкуството в Сао Пауло, където му е присъдена голямата награда. От този момент нататък Фолон получава много възможности за художествено сътрудничество във всички форми: корици на публикации, дизайни на метростанции, самостоятелни изложби (например в Лондонския институт за съвременни изкуства), плакати за фестивали, концептуален дизайн, монументални публични стенописи, литературни илюстрации на известни исторически и съвременни автори и дизайн на театрални декори. Той понякога даже участва в анимационни и игрални филми, например като главен герой в L’Amour Nu (1981 г.).
Следват, разбира се, ретроспекции на неговите творби. Плакатите му са изложени в Париж през 1984 г., в Осака и Камакура през 1985 г. и в Олимпийския музей на Лозана през 1996 г. Флоренция организира най-голямата му антологична изложба до момента през 2005 г.
През 1988 г. Амнести Интернешънъл моли Фолон да илюстрира Всеобщата декларация за правата на човека на шестте официални езика на ООН. Две години по-късно неговите акварели и първите му трансформирани предмети са изложени в Ню Йорк в Музея на изкуството „Метрополитън“. От този момент нататък Фолон все по-силно се интересува от скулптурата и екологичното съзнание. Белгийското крайбрежие се превръща в едно от предпочитаните от него средства за представяне на тези две теми в по-късните му творби.
През 2000 г. Фондация „Фолон“ е създадена в областта Солвей – защитена зона непосредствено до Брюксел в Ла Юлп, където художникът прекарва известно време през детството си. Фондацията е разширена и обновена през 2004 г. През 2015 г. в Монако е създаден филиален проект, наречен „L’atelier Folon“, за да се популяризира наследството на художника в княжеството.
