Жулиан Мануел Тавареш Сена Сарменту е роден в Лисабон през 1948 г. Следва архитектура в Лисабонската школа за изящни изкуства (1967 – 1974). През този период художникът до голяма степен формира естетическите си убеждения като изследва англосаксонски влияния. Поп артът, минимализмът и последващата им концептуална еволюция стават предпочитаните му изразни средства.
Сарменту смесва техники и творчески средства – кино, живопис, колаж, фотомонтаж и текст – за да улови пълния потенциал на съвременния художествен дискурс. Не всички тези средства са създадени от самия художник. Независимо дали става дума за образ или за текст, Сарменту обича да „цитира“ съществуващи отпреди произведения на изкуството, да ги изтръгва от тяхната темпоралност и да създава нови отношения между тях, за да подкопае смисъла им. Както поста поетично обяснява самият художник: „Това, което правя днес е част от онова, което съм направил вчера и от онова, което съм направил преди двадесет години и от това, което ще направя утре“.
През осемдесетте години на ХХ век, подобно на мнозина свои съвременници, Сарменту се завръща към живописта. Под четката му тази практика придобива нов изразен и фигуративен характер. Обаче човешкото тяло, което отново се е появило като тема, няма да злоупотребява с гостоприемството. Вместо това към края на десетилетието и особено през 90-те години португалският художник, вдъхновен от пътешествия и международни отпратки, ще се заеме с една поредица под заглавие White Paintings („Бели картини“). В тези работи, които бележат върха на международното признание на Сарменту, фигурата е парообразна, постепенно чезне сред бели линии върху бял фон.
Първата самостоятелна изложба на художника е интимно събитие, проведено в сутерена на Sociedade Nacional de Belas Artes през 1976 г. Ранните френски и американски влияния са очевидни и уникални в рамките на относително изолирания контекст на португалската живопис. Оттогава Сарменту е въплъщение на съвременното португалско изкуство, като го представя в международен план. Множеството негови ретроспективни изложби свидетелстват за ярките му способности: Центъра за съвременно изкуство „Witte de With“, Ротердам (1991 г.); Музея за изкуства „Рейна София“, Мадрид (1992 г.); Фондацията „Калуст Гулбенкян“, Лисабон (1993, 2000 г.). През 2011 г. „Тейт Модърн“ в Лондон посвещава на творбите му една от своите „Творчески стаи“ (Artist Room). През 2012 – 2013 г. Музеят „Сералвеш“ в Порто организира Noites Brancas, най-пълната ретроспективна изложба на творчеството му до момента (за нея му е присъдена наградата на Международната асоциация на изкуствоведите през 2014 г.). Предстоят ретроспективни изложби в Културния център „Белем“ и в Националния музей на изкуствата „Кралица София“ в Мадрид.
Сарменто умира през 2021 г.
