Илиас Декулакос е роден в Атина през 1929 г. След като завършва Академията за изящни изкуства в Атина през 1956 г. работи като чирак на Спирос Папалукас до 1958 г. От 1960 г. до 1968 г. преподава свободно рисуване в Училището за декоративни изкуства към Атинския технологичен институт, като добавя към учебната програма допълнителни занятия в собственото си Ателие на свободните художнически изследвания от 1969 г. до 1972 г. През 1982 г. получава преподавателска позиция като завеждащ катедра „Рисуване“ в Атинското училище за изящни изкуства, където остава до публичната си оставка през 1988 г.
Произведенията на Декулакос преминават към абстракция през 60-те години на миналия век и творецът започва да демонстрира лявата си политическа ориентация по-ясно – доста дръзко решение за Гърция по онова време. Властите вземат под внимание нарастващото политическо противопоставяне на Декулакос и цензурират няколко от изложбите му през 70-те години. Любопитно е, че макар абстракцията да означава творческото приемане на политиката, тези идеологии на свой ред изискват Декулакос да загърби абстракцията и да се насочи към живописта. Той възприема аерографски, фотореалистичен стил на живопис, който е толкова близо до визуалното съвършенство, че създава дистанция и придава сюрреалистично усещане на крушите и тръбите, които са предпочитаните от твореца обекти през този период. В своето творчество той ни изправя пред нереалния характер на съвършенството. Документалната фотография също играе важна роля в пренасочването му и е дейност, която той упражнява (но не публично) през цялата си кариера. Неговият натрупан фотографски архив е обширен и е източник на най-скорошното изследване на творчеството му.
В края на 70-те години и в началото на 80-те Декулакос насочва критичния си поглед към технологията и все по-голямото място, което тя заема в обществото. В самостоятелна изложба през 1984 г. в галерия „Ора“ в Атина той използва тези нови средства (обекти, устройства, видео прожекции) във внушителна инсталация. След това интензивно съсредоточаване върху технологията Декулакос се обръща отново към природата за известно време, като от 1985 г. нататък твори предимно пейзажи на Мани и Атина.
Въпреки че е донякъде политически некоректна личност, Декулакос се радва на много подкрепа и видимост чрез изложби и сътрудничества. Атинските галерии му помагат да бетонира репутацията си със самостоятелни изложби в галерия „Зигос“ през 1963 г., The Hilton Gallery през 1973 г., галерия „Неес Формес“ през 1973 г., галерия „Десмос“ през 1979 г. и, както вече бе споменато, галерия „Ора“ през 1984 г. Той също така взема участие в няколко изложби в галерия „Панхеленис“ през 1957 г.,1960 г.,1963 г.,1965 г., представлява Гърция на Парижкото младежко биенале през 1961 г. и на Александрийското биенале през 1963 г. и др.
