Инка Кивало е родена в Хелзинки през 1956 г. Въпреки че първоначално е студент по фотография, тя се чувства откъсната от своята практика и решава да се посвети на работата с текстил, като дисциплината в Хелзинкския университет за изкуство и дизайн, който завършва през 1985 г. Успоредно с това тя се отдава на изобразителна практика, която съзнателно прилага в своите произведения с текстил. С тази уникална смесица тя успява да си осигури позиции в бранша, като например дизайнер във финландската фирма за дизайн „Маримекко“, като заема тази длъжност от студентските си години до 1990 г. В Маримеко тя изработва произведения от текстил, както и колекции от облекла.
Въз основа на таланта и професионалния си опит тя преподава в продължение на няколко години в своята Алма Матер, в Хелзинкския университет. Водените от нея курсове в лабораторията за експериментални занаяти включват тъкане, въведение в дизайна и планиране на околната среда. Като учител тя преодолява разделението между изкуството и индустрията, като поставя акцент върху значението на майсторството за учениците във водените от нея курсове по промишлен дизайн. Красотата и удоволствието от ръчната изработка са неизменна част от нейната кариера.
Може би това обяснява защо тя използва предимно техники за тъкане от 18-ти век, за да ни дарява със своите полиморфни творби. Цветът в тези произведения играе структуроопределяща роля, тъй като Кивало твори предимно по памет, без шаблон. Тя дори произвежда свои цветни нишки, като буквално вплита материал и цвят. Както казва тя: „Станах художник на текстил, тъй като тъканите имат по-меко излъчване и правят живота по-красив. Тъкането е практика, която изисква съсредоточаване и търпение, но тук става въпрос и за игра и радост, тъй като най-важното е не самото тъкане, а визията. Аз съм своят собствен почерк. Отразявам себе си и това е начинът, по който влизам в творбите си.“
От художествена гледна точка големите поръчки, които демонстрират нейните уникални технически възможности, са отличителни черти на нейната кариера, като например текстилен панел, наречен „Червена Мадона“ за финландското министерство на социалните и медицинските въпроси през 1989 г., или стенопис за образователния църковен център в град Ярвенпа през следващата година, гоблени с религиозна тематика за църквите в Линтувара и Еспо или декоративни панели за старчески дом в Хелзинки, Хелзинкския институт в Стокхолм.
Нейните основни изложби и отличия включват: Десето триенале на гоблена в Лодз, Полша, 2001 г. Fiberscapes, финландско посолство във Вашингтон, 2002 г.; Fiberscapes, кметство на Отава, 2003 г.; Sustainable Design from Finland (Устойчив дизайн от Финландия), Форум за дизайна, Хелзинки, 2013 г.; Инка Кивало – KUDOS, gobeliineja ja veistoksia, художествена галерия „Katariina“, Хелзинки, 2014 г.; Tree Textile Artists, художествена галерия „Becker“, Иваскила, 2017 г.: Инка Кивало – Personae, Гоблени и скулптури от текстил, Музей „Alvar Aalto“, Иваскила, 2020 г.
През 2000 г. Кивало е номиниран за финландски текстилен артист на годината от TEXO, сдружение на финландските дизайнери на текстил. През 2018 г. тя получава наградата „Maire Gullichsen“ на фондация „Алвар Аалто“. През 2019 г. тя получава наградата на фондация „Fokus Borås“ за скандинавски текстил.
