Йоана Батрану е родена в Униря през 1960 г. Подобно на много от съвременниците си, Батрану учи в Института за изящни изкуства „Николае Григореску“ (понастоящем Национален университет по изкуствата) в Букурещ, като през 1983 г. се дипломира със специалност графични изкуства. Ранното й творчество се състои от черно-бели бихроматични фигуративни композиции, които заимстват от различни източници на вдъхновение като пънк културата, модата от 50-те години и западните филми.
През 90-те години на миналия век Батрану бележи по-интроспективен обрат, подхранван от чувството за отчуждаване и изолация. Тя загърбва фигурите от популярните медии в полза на по-лични и понякога меланхолични теми, като например градини, изгледи от различни помещения и тоалетни: все предмети и места, които подчертават чувства и емоции, често периферни за ежедневието и обществото. Гробовете, и по-конкретно този на майка ѝ, а по-късно и гробищата, се превръщат в повтарящи се мотиви, докато художничката интернализира скръбта, загубата и необходимостта да продължи напред. Тези автобиографични проучвания съвпадат с участието ѝ в Beyond Belief — една от първите художествени изложби в Централна и Източна Европа, организирани от Музея на съвременното изкуство в Чикаго с куратор Лора Хоптман.
Въпреки че притежава ясно определена художествена идентичност, извлечена от личен опит, Батрану е посрещната от критиката със смесени чувства. В исторически план нейната заслуга се състои в това, че остава напълно незасегната и незаинтересована от творческите тенденции на съвремието си и тяхното развитие (в Румъния това са художествените продукции, вдъхновени от езотерични течения, национални митове и др.), като остава вярна на своя интерес към реалността и към тънката граница между субективност и обективност. Това ѝ позволява да се справи с нарастващото разделение в обществото, като например контрастите между изобилието на едни и нищетата на други, равенството и несправедливостта и др. Отчуждението ѝ дава възможност да реагира бързо на проблемите на нейното съвремие. Някои критици обаче съзират в тази уникалност липса на актуалност, анахронизъм и откъсване от прекия художествен контекст. При все това Батрану явно приема този род критики като справедлива цена, която си заслужава да заплати, за да може да продължи да преследва идеала си.
Понастоящем художничката живее и работи в Букурещ.
