Йорг Имендорф е роден в Блекеде през 1945 г. Професионалната си кариера започва не като художник, а като учител в училище. В този период (60-те години на ХХ век) започва да рисува пейзажи заедно с Тео Ото. Скоро след това се записва в Академията за изящни изкуства в Дюселдорф (1963—1964 г.), където учи при Йозеф Бойс и др. В контакт с водещите фигури на германската артистична сцена, Имендорф се устремява бързо към славата, като предлага нещо ново и оставя своя следа на художествената сцена. Да остави следа ще му помогне, наред с художествения му принос, и преподаването (каквото той прави, като се връща към предишната си професия) в Дюселдорф, Стокхолм, Кьолн и Франкфурт.
За да удовлетвори амбициите си, Имендорф създава движението „LIDL“ – инициатива, която включва множество дейности като LID академия, LIDL пространство, LIDL спорт и LIDL театър. Разнообразието от различни дейности има за цел да улесни процеса на промени в обществото. Политическият апетит на художника се проявява през 70-те години на ХХ век чрез пристрастието му към маоизма, а по-късно и към екологията, противопоставянето му на войната във Виетнам и военната насоченост на творчеството му в резултат на това.
По това време художествената му работа се преориентира към Германия и нейната сложна неотдавнашна история, довела до разделение. От този момент нататък Naht (на немски заварявам или залепвам ) се превръща в основна тема. Обсебен от обединението на Германия, той основава Alliance d’action RFA-RDA („Съюз за действие ФРГ—ГДР“) заедно с източногерманския художник А. Р. Пенк.
През 80-те години на ХХ век творчеството му придобива по-символичен и алегоричен характер, като в типичен постмодерен стил той се връща към големите постижения на изкуството на ХХ век.
Преди всичко живописец, Имендорф създава и доста скулптури. Когато през 1984 г. открива бар „Ла Палома“ в Хамбург, поставя монументална бронзова статуя, посветена на Ханс Алберс. Барът е украсен и с произведения от известни връстници като Йозеф Бойс, А.Р€ Пенк, Маркус Люперц, Георг Базелиц и Юлиан Шнабел. Една от най-забележителните му скулптури е 25-метрово желязно съоръжение, представляващо дъбов ствол.
Още от самото начало в творбите на Имендорф присъства ироничната превратност. Забележителното е, че тя прозира дори в по-конвенционалните работи и обществени поръчки. В портрета на германския канцлер Герхард Шрьодер, негов добър приятел, строгото изражение на политика е противопоставено на образите на малки маймунки, основен елемент от бестиариите на Имендорф – избор, който предизвиква големи дебати при откриването на официалния портрет през 2007 г. Една година по-рано художникът вече е използвал мотив на маймуните в своите илюстрации за специално издание на Библията. Наред с тези конкретни примери, художникът е част от заглавията след 2000 г. заради редовна – и публична – употреба на кокаин и ползване на услугите на проститутки.
Болестта на Лу Гериг (нервно-мускулно невродегенеративно заболяване, водещо до прогресивна загуба на моторни неврони, които контролират мускулите) превръща последните години от живота на Имендорф в изпитание. Неспособен да рисува, той делегира процедурни задължения на своите асистенти, като преди това създава идейни композиции на компютър.
Умира през 2007 г. на 62-годишна възраст. През 2015 г. неговият приятел Тилман Шпенглер му отдава почит, като издава роман в негова памет, озаглавен „Дръзкият опит да се задържиш във въздуха“.
