Карло Гуариенти е роден в Тревизо през 1923 г. На 15-годишна възраст той открива глината и възможностите за моделиране, които тя предлага. Въпреки дълбоко вкорененото си увлечение по архитектурата и историческите паметници – мания, която прекъсва много от детските му мечти – младият Гуариенти решава да учи медицина. Този избор на професия обаче е кратък. Още през 1949 г., разочарован от следването си, той решава да се посвети единствено на живописта. Но времето, прекарано в медицинския факултет, не е напълно безплодно, тъй като той разширява познанията си в областта на морфологията, анатомията и биологията, както и различните аномалии, свързани с тях. Пътят пред Гуариенти е този на изучаваната независимост. Срещите му с творчеството на Пикасо и Джорджо де Кирико, както и нарастващата популярност на абстрактната живопис след войната, не го отклоняват от обичната му италианска традиция на метафизиката.
След престои в Испания и Париж през 40-те години, където създава и показва някои висококачествени технически произведения, през 1956 г. Рим се превръща в мястото на съществен артистичен преход, който започва с Birth of a Still Life. Минало и настояще се преплитат чрез сложни препратки и алюзии. Преминаването и възприемането на времето, както и концепцията за паметта, представляват основни теми в кариерата на Гуариенти. Предмети, както и хора, са повтарящи се теми в това размишление за времето. Предмети, взети от различни епохи, съжителстват в анахронични ансамбли от все по-чудовищни фигури в живописни метафори, които днес се считат за италиански неоавангард.
През 70-те години на ХХ век настъпва още една радикална промяна. Фигуративните елементи на Гуариенти стават по-загадъчни и още по-изкривени. Всеки път, когато изглежда, че се появява нов вид логика, тя веднага е опровергана от използването на материали, които придават усещане за триизмерност. Гипс, пясък и други прости елементи като парченца от стената предоставят зърнеста, осезаема повърхност за работата на художника. Тези елементи носят свои собствени откъснати, фрагментарни, дори разбити спомени, които карат зрителя да се обърне към собствените си тревоги, самота, съмнения и емоционални превратности.
Младежката любов на Гуариенти към архитектурата продължава да се проявява в творчеството му както във физически, така и във философски план. С тънка четка ясно са очертани материални и фрагментарни постановки, спомени, артефакти, постройки и руини. Вътрешното и външното пространство са противопоставени едно на друго, най-вече през 90-те години на ХХ в. В този контекст участието му в изложбата за изкуство и архитектура през 1984 г. в центъра „Помпиду“ в Париж не е изненада.
След като са били така умело изкривени, фигурите и пейзажите се появяват отново в по-късните му творби, за целите на същото изследване на времето, но смекчени и по-омиротворени.
