Карой Елекеше роден в Cristuru Secuiesc/Székelykeresztúr през 1951 г. Той произхожда от селски район и важният момент в неговото художествено развитие идва, когато той е на 14-годишна възраст и неговият по-възрастен брат, който ще стане журналист, дава на младия Карой първия негов фотоапарат. Въоръжен с този първи инструмент, художникът ще започне да тренира окото си. Една година по-късно той се записва в гимназията за музикални и изящни изкуства в Търгу Муреш/Marosvásárhely, среща се със своите първи учители и влияния, като например Пал Над (Pál Nagy).
Възпитаник на Академията за изящни изкуства „Йон Андреску“ (понастоящем Университета за изкуство и дизайн в Клуж-Напока/Коложвар (1971–1975 г.), Карой Елекеш е почитан заради подкрепата, която оказва на румънската художествена сцена чрез приноса си в ателието „MAMŰ“ (1979–1984 г.). Сдружението, съсредоточено основно около галерията „Apollo“ и театъра „Studio“, помага на творци, избягали от Румъния за Унгария (пътуване, което Елекеш предприема през 1984 г.). Всъщност, изправено пред репресивен климат, забраняващ свободното самоизразяване, през септември 1983 г. MAMŰ решава да се разпусне с чутовна „церемония по самоликвидация“.
Освободен по повече от един начин след разпадането на групата и последващото му преместване в Унгария, Елекеш пътува (Италия, САЩ), създава, сътрудничи и основава нова група, групата „Пантенон“ (1990–1993 г.), заедно с Арпад Нади и Шандор Кризбай. Този период бележи началото на неговото културно признание, първото му поръчало проекти и награди, като наградата „Мункачи“ през 1997 г.
Годините в MAMŰ са били формиращи. Елекс прегръща духа на авангарда с постмодернистки подход, определя стила си, като черпи от естетическите уроци на своите предшественици. Сюрреализмът, концептуализмът, поп изкуството (поп-арт), абстракцията и една склонност към пейзажа намират пътя си в творчеството на художника. Чувствителен към „внедреността“ на изкуството в природата и на природата в изкуството, художникът първоначално се стреми да прокара „земното изкуство“ като средство за диалог и сътрудничество, инициатива, която му позволява да пътува и да създава множество връзки. Въпреки че връзката му с природата узрява в практиката, тя остава основна характеристика на неговите произведения. В неговите по-късни творби се наблюдава стремеж за обнова, чрез промени от самия Елекеш, на създадени художествени изображения или неизвестни творби от художници любители, за да освободи тези творби от затворите и оковите на музейните институции и от анонимността, в които повечето произведения „умират“.
