Карол Рама е родена в Торино през 1918 г. Самоука, тя възприема и присвоява всяка тема, която си хареса, за собствените си терапевтични цели, често по опростен и интуитивен начин. Основна сред тях е голото женско тяло. Въпреки липсата на официално образование, тя бързо се запознава с някои от най-известните имена от своята епоха, като Феличе Казорати, Албино Галвано, Итало Калвино, Масимо Мила, Карло Молино, Гуалтиеро Пасани и Корадо Леви.
Акварелите ѝ на голи жени, понякога изобразени с ампутирани крайници или в инвалидни колички, изразяват открит еротизъм. Те са придружени от допълнителни антропоморфни елементи, тъй като творбите ѝ са населени с животни, ортопедични протези, зъбни протези, обувки и части от тялото, включително фалоси, ръце, крака и езици. По този начин художничката се опитва да изрази своите тревоги и фантазии, като същевременно се бори с травмата от самоубийството на баща си и психичното разстройство, което майка ѝ получава впоследствие. Следва абстрактен период, в който живописта ѝ е силно повлияна от теми от съвременния контекст, като войната във Виетнам, Студената война или болестта луда крава.
Първата ѝ самостоятелна изложба в галерия „Фабер“ в Торино през 1945 г. е закрита поради деликатното естество на темите ѝ, а творбите ѝ са конфискувани от властите. Необходимо е известно време, за да може творчеството ѝ да бъде редовно показвано. Няколко фигури са от ключово значение в това отношение, като например Леа Верджине, която спомага за по-добрата видимост на по-старите ѝ творби от 80-те години насам. През 1985 г. тя организира първата ѝ антологична изложба в двора на Миланската катедрала. Международното признание скоро се завръща. Първата ѝ изложба в Съединените щати се състои в галерия „Есо“ в Ню Йорк през 1997 г., организирана от Филипо Фосати и Дженифър Бейкън. Публичните изложби привличат вниманието на международната публика, особено собствената ѝ изложбена зала на 45-ото Венецианско биенале през 1993 г., колективната изложба Inside the Visible през 1996 г. в Института за съвременно изкуство в Бостън (а впоследствие във Вашингтон и Пърт) и антологичната ѝ изложба в Stedelijk Museum в Амстердам през 1998 г. Периодът се увенчава с наградата „Златен лъв“ за работата ѝ на 50-ото Венецианско биенале през 2003 г.
През 2004 г. е организирана голяма антологична изложба във фондация „Сандрето Ре Ребауденго“ в Торино, която по-късно е повторена в музея за модерно и съвременно изкуство в Тренто и Роверето и в Балтийския център за съвременно изкуство в Гейтсхед, Великобритания. Градският музей в Улм, в Германия, и галерия „Таксиспале“ в Инсбрук също организират обширни ретроспективни изложби през 2004 г. и 2005 г.
Оттогава насам други забележителни изложби включват: La Passione secondo Carol Rama в градската галерия за модерно и съвременно изкуство „GAM“ в Торино (2017 г.); Carol Rama – Lei, Lui, Loro в културния център „EXhibiting and Moving Arts“ в Каляри и в музея за съвременно изкуство „MACC“ в Калазета (2016 г.); La passion selon Carol Rama в музея за модерно изкуство в Париж (2015 г.); Il garbo è tutto. Segni e carte di Carol Rama в градската галерия за модерно и съвременно изкуство „GAM“ в Торино (2014—2015 г.); La Passió segons Carol Rama в музея за съвременно изкуство „MACBA“ в Барселона (2014—2015 г.); Di quadro in quadro, opere 1937-2003 в галерия „Карлина“ в Торино (2013 г.); и Carol Rama, Spazio Anche Più Che Tempo в галерия „Изабела Бортолоци“ в Берлин (2012 г.).
Рама умира през 2015 г.
