Каспарс Теодорс Брамбергс е роден в Латвия през 1974 г. Завършил катедра „Изящни изкуства“ в Художествената академия в Латвия, след бурна кариера той се очертава като решителна творческа сила. Неговият език граничи с монохроматичното, като черното и бялото са дълго време единствените цветове, изследвани от него. Посъветван да търси повече хроматично разнообразие, Брамбергс вместо това изследва текстурата, обръщайки се към химията, за да намери смесен баланс на изразните средства, който ще обогати и ще олицетвори неговия подход. Това го кара да използва необичайни материали, повечето от които рециклирани, като морски пясък, лен, чакъл, въглен, доломит и мраморен прах, следвайки все по-устойчива и екологосъобразна методология.
В тематичен план Брамбергс поставя значителен акцент върху диалога: разбира се, между произведението на изкуството и зрителя, но може би повече между самите произведения на изкуството. Всъщност той счита, че поезията без думи циркулира от една творба в друга, като всяка нова картина се вдъхновява, произлиза и „се излъчва“ от последната. Тази концепция за сериалност се описва от художника чрез гръцката дума „динамис“ (dynamis – вж. едноименната изложба dynamis в плаващата галерия NOASS), която той намира, че най-добре да улавя динамиката на комуникационната сила, развихрена в неговите произведения. Напоследък изглежда, че понятието „течливост“ изпреварва „динамис“ по отношение на изграждането на серии и изготвянето на концепции за изложби.
През 2008 г., след като финансовата криза принуждава много от художниците да използват по-малки платна, за да улеснят продажбите и да останат търговски жизнеспособни, Брамбергс избира монументалност, оставайки верен на естетическите си потребности. Това, което изглежда като негов инат, се изплаща и го превръща в основна фигура на своята сцена, както доказва присъствието му на различни международни изложби, представящи най-доброто от латвийското изкуство. Какъвто и аспект на изкуството на Брамбергс да разгледаме, е очевидно, че художникът не харесва модите. В действителност той рядко се интересува от очакванията и обратната връзка. Както казва той, отношенията на твореца с обществеността и неговите критици не се основават на удовлетворение, а на необходимо сътрудничество.
Този импулс на сътрудничеството се олицетворява от изкуството на Брамбергс. Всяка творба или изложба е покана, подадена ръка, водеща до нови преживявания, свързваща личното пространство и това на представянето или изложбата. Създаването на изкуство и възприемането на изкуството са основата за разговор, който в идеалния случай следва да издигне човечеството и неговото положение на земята.
Тази амбициозна програма помогна на Брамбергс да се позиционира като централна фигура на съвременното латвийско изкуство. Двукратно номиниран за престижната награда Purvītis (през 2010 г. за изложбата си в галерия D.Fab и през 2015 г. за Dynamis), той има многобройни самостоятелни изложби. През 2011 г. получава годишната награда за култура Diena. След това, през 2019 г., той стартира проекта Open Studio, в който той организира временни изложби в собственото си студио, като кани обществеността в него.
