Кенет Армитидж е роден в Лийдс през 1916 г. Учи изобразително изкуство в колежа по изобразително изкуство в Лийдс, а след това със стипендия в училището по изящни изкуства „Слейд“ в Лондон. След дипломирането си през 1939 г. постъпва в британската армия (Кралска артилерия). Изпълнил военната си служба, скулпторът е избран за ръководител на катедрата по скулптура в Художествената академия в Бат (1946-1956 г.). Тази длъжност му позволява да развие окото и ръката си за най-съвременните тенденции и техники, споделяйки собствената си гледна точка за стила с първата си самостоятелна изложба в Лондон през 1952 г.
След това първо представяне той бързо е избран да представи страната си на 26-то Венецианско биенале същата година заедно с Рег Бътлър, Лин Чадуик, Уилям Търнбул и Едуардо Паолоци. Заедно те предлагат скулптурна алтернатива на зададеното от Хенри Мур течение: нов антимонументален, експресионистичен подход. Групата бележи ренесанса на следвоенната британска скулптура, донякъде като възвръща изкуството на бронзовите отливки, след като поради Втората световна война този материал е станал дефицитен. Армитидж например е в основата на откриването на леярна в Коршам, която студентите и служителите да използват под собствено ръководство.
През 1953 г. Армитидж влиза в историята, като става първият британски университетски художник, който получава резиденция чрез стипендията „Грегъри“ в университета в Лийдс, в родния си град. Престоят му продължава до 1956 г. Признанията не спират и през 1958 г., когато печели наградата за най-добра международна скулптура в категория до 45-годишна възраст на Венецианското биенале. По това време творчеството му вече е придобило непреходна самобитност. Здраво вкоренени във фигуративния антропоморфизъм, работите му отразяват свободата да се отклоняват от избрания мотив, пресъздавайки винаги с чувство за хумор животни, природа или декор. През 80-те години на ХХ век творчеството му все повече залага на натуралистични мотиви, вдъхновени от богатата растителност на лондонския парк Ричмънд, но без да отрича тялото: „Естествено моята скулптура съдържа идеи или преживявания, различни от тези, които са пряко следствие от наблюдението на човешкия образ; въпреки това тя е винаги донякъде облечена в човешка форма.
Влиянието и приемствеността му осигуряват трайно място в историята на британското изкуство. През 1964 г. той e представен в документалния филм „5 британски ваятели (на работа и в разговор)“ на американския режисьор Уорън Форма; определен е за Командор на Ордена на Британската империя (CBE), а през 1994 г. е избран за член на Кралската академия, наред с други забележителни отличия.
След смъртта му през 2002 г. в художествената галерия „Виктория“ в Бат от 10 септември до 27 ноември 2016 г. е изложена монументална ретроспекция на творчеството на Армитидж – „Кенет Армитидж 1916-2002: юбилейна скулптурна изложба по случай стогодишнината му“.
